Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
Мариса отхвърли загрижеността му без следа от обичайната си деликатност.
- Мога да се справя и сама. Не се тревожи.
Да не се тревожи, как ли пък не! Та тя беше съвсем немощна, зениците й бяха разширени, движенията й - некоординирани. Определено беше болна.
- Нека ти помогна да се качиш в стаята си, скъпа. Ужасно ще ми липсваш, но не изглеждаш така, сякаш си в състояние да слезеш за вечеря. А и аз мога да ти донеса нещо за хапване.
Раменете й увиснаха.
- Толкова се надявах... Да, мисля, че така ще е най-добре. Тя се изправи и залитна. Бъч я улови за ръката, проклинайки брат й. Ами ако наистина се нуждаеше от лекарска помощ? При кого можеха да я заведат?
- Хайде, скъпа. Облегни се на мен.
Много бавно двамата се качиха на втория етаж, минаха покрай стаята на Рейдж и Мери, покрай тази на Фюри и най-сетне стигнаха до ъгловия апартамент, където бяха настанили Мариса.
Тя сложи ръка на месинговата брава.
- Съжалявам, Бъч. Наистина исках да бъдем заедно тази вечер. Мислех, че ще имам достатъчно сили.
-Моля те, нека да повикам лекар.
Очите й, замаяни, но без следа от тревога, се спряха върху лицето му.
Не е нищо, с което да не мога да се преборя сама. Много скоро ще се оправя.
Господи... единственото, което искам в този миг, е да се грижа за теб както в книгите.
Мариса се усмихна.
- Не е нужно, забрави ли - никакво покровителство?
- Брои ли се, когато го правя за собственото си душевно спокойствие?
- Да.
Докато двамата се взираха един в друг, Бъч почувства как една мисъл прорязва съзнанието му като светкавица - обичаше я. Обичаше я до смърт.
И искаше тя да го знае.
Помилва я по бузата с палец и се засрами, че не умее да се изразява. Искаше да й каже нещо умно и нежно, някакво красиво предисловие, преди да изрече онези две думи. Само че нищо не му идваше наум.
Така че той просто го изстреля на един дъх, с обичайната си липса на финес:
- Обичам те.
Мариса го зяпна с широко отворени очи. Мамка му. Беше избързал...
Тя обви ръце около шията му и като се притисна до него, зарови глава в гърдите му. Бъч я прегърна и тъкмо когато съвсем щеше да се размекне, в коридора се разнесоха гласове. Той отвори вратата на стаята й и я вкара вътре, точно в този момент трябваше да са сами.
Докато я отвеждаше до леглото и й помагаше да легне, той подготви същинско словоизлияние от всички сладникави думи, за които можеше да се сети, и тъкмо се канеше да се хвърли в ухажването, когато Мариса сграбчи ръката му и я стисна толкова силно, че костите му изпукаха.
- Аз също те обичам, Бъч.
Думите й го накараха да забрави как се диша. Напълно поразен, той се свлече на колене до нея, а по лицето му се разля усмивка.
- Защо ти трябваше да го правиш, скъпа? Аз те мислех за умна жена.
Тя се засмя тихичко.
- Знаеш защо.
- Защото ме съжаляваш?
- Защото си достоен мъж. Бъч се закашля.
- Не съм.
- Как можеш да кажеш подобно нещо!
Ами, да видим. Бяха го изритали от полицията, задето беше строшил носа на един заподозрян. Беше чукал предимно курви и изпаднали жени. Беше убивал хора. Да не забравяме също така, че някога се друсаше с кокаин, а сега се наливаше с уиски. А, да, не трябваше да забравя и че след убийството на сестра му често го бяха спохождали мисли за самоубийство.
О, да, наистина беше достоен. Достоен за някое бунище.
Бъч отвори уста с намерението да й разкаже всичко, но не го стори.
„Дръж си езика зад зъбите, О 'Нийл. Жената ти казва, че те обича, въпреки че е прекалено добра за теб. Не проваляй всичко, като се ровиш в миналото. Започни на чисто, тук и сега, с нея."
Той помилва съвършената кожа на бузата й.
- Искам да те целуна. Но само ако и ти го искаш.
Не можеше да я вини, че се поколеба. Последният им път заедно се бе оказал истинска катастрофа - първо тялото му беше изхвърлило онази черна гадост, а след това брат й се беше появил в доста неподходящ момент. Пък и сега очевидно беше уморена.
Бъч се отдръпна.
-Извинявай...
- Не е, защото не искам да бъда с теб. Наистина искам.
- Не ми дължиш обяснение. Стига ми просто да бъда до теб, дори и ако не мога да... - „Бъда вътре в теб. " - Дори ако не можем... е, нали се сещаш, да правим любов.
- Отдръпнах се, защото се боя да не те нараня.
По устните на Бъч пробяга животинска усмивка и той си помисли, че не би имал нищо против Мариса да смъкне кожата от гърба му в страстта си.
- Няма значение дали ще ме заболи.
- За мен има.
Той понечи да се изправи.