Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
- Няма проблем...
- Не казвам не - прекъсна го тя. - Просто... о, Господи... ами ако там долу съм непривлекателна?
Исусе, изобщо не му беше ясно как тя може да се тревожи за това.
- Невъзможно. Вече знам колко си съвършена. Почувствах те, забрави ли?
Тя си пое дълбоко дъх.
- Мариса, допирът ти ми се стори прекрасен. Наистина. Образът ти в съзнанието ми е удивителен. Просто искам да позная действителността.
След миг тя кимна.
- Добре....
Без да откъсва поглед от очите й, той плъзна ръка между бедрата й и тогава... о, да, онова нейно меко, съкровено място. Така гладко и горещо, че той се олюля и допря устни до ухото й.
- Прекрасна си там долу.
Бедрата й се надигнаха, когато той започна да я милва, пръстите му бяха нежни и хлъзгави от нейния нектар.
Ммм, да... искам да проникна в теб. Да вкарам... - думата, която искаше да каже, определено беше прекалено груба, но точно за това си мислеше. - Искам да бъда в теб. Точно тук. Искам да потъна там долу, да бъда обгърнат от теб. Вярваш ли ми сега, че си красива? Мариса? Кажи ми онова, което искам да чуя.
- Да - прошепна тя, а когато пръстите на Бъч проникнаха по-надълбоко, потрепери. - Господи... да.
- Искаш ли да проникна в теб някой ден?
-Да...
- Искаш ли да те изпълня? -Да...
- Добре, защото и аз го искам. Той гризна крайчеца на ухото й.
-Искам да се изгубя в теб и да те усетя, докато свършваш. Ммм... отъркай се в ръката ми, нека усетя как се движиш за мен. О, Господи... така е прекрасно. Точно така... нека почувствам сърцевината ти... о, да...
Мамка му, трябваше да престане да говори. Защото, ако тя продължаваше да следва указанията му толкова добре, той щеше да експлодира.
О, зарежи!
- Мариса, разтвори крака. Разтвори ги широко. И не спирай онова, което правиш.
Тя го послуша и той бавно и внимателно се отдръпна назад и плъзна поглед по тялото й. Под вълни от синьо-зелен сатен, млечнобелите й бедра бяха разтворени. Ръката му се губеше между тях, хълбоците й се надигаха и спускаха в ритъм, от който ерекцията на Бъч начаса изду панталоните му.
С уста върху едната й гърда, той нежно разтвори краката й по-широко. После отмести роклята й настрани, вдигна глава и свали ръката си. Очите му се спуснаха по плоския й корем, покрай пъпа й, по съвършено бялата кожа на талията й и стигнаха до изящната, тънка цепнатина там долу.
Мощен спазъм разтърси тялото му.
- Така съвършена - прошепна той. - Така... прелестна. Като омагьосан, Бъч се плъзна надолу и се опи от вида й. Розова, влажна, деликатна. Уханието й го опияни, мозъкът му взе да дава на късо, миниатюрни взривове започнаха да избухват в главата му.
- Исусе...
Коленете й мигновено се затвориха.
- Какво има?
- Нищо. Абсолютно нищо! - Бъч докосна с устни бедрото й и нежно се опита да раздели краката й, като ги милваше с ръка. - Просто никога не съм виждал нещо по-красиво.
По дяволите, „красиво" беше твърде слаба дума. Той облиза устни, езикът му беше жаден за много повече. Без да се замисли, той каза:
- Господи, скъпа, толкова искам да го направя с език. - Объркването й го накара да се изчерви.
- Аз... ъ-ъ-ъ, искам да те целуна.
Мариса се надигна усмихната и улови лицето му между ръцете си, ала когато се опита да го притегли към себе си, той поклати глава.
- Не по устата - каза Бъч и когато тя се намръщи, ръката му отново се плъзна между бедрата й. - Тук долу.
Очите й станаха толкова широки, че на Бъч му се прииска да изругае.
„Страхотно я накара да се отпусне, 0'Нийл, няма що!"
- Защо... - Мариса се прокашля. - Защо искаш да го направиш?
Мили Боже, никога ли не беше чувала за... е, разбира се, че не. Аристократите най-вероятно правеха много възпитан, много „мисионерски" секс и дори и да бяха чували за орална любов, със сигурност никога не биха говорили за това с дъщерите си. Нищо чудно, че Мариса бе шокирана.
- Защо, Бъч?
- Ъ-ъ-ъ... защото, ако го направя както трябва, ужасно ще ти хареса. Както и на мен.
Погледът му отново се плъзна надолу по тялото й. О, Господи, как само щеше да му хареса! Френската любов не беше нещо, което досега бе трябвало да прави. Но с Мариса? С Мариса копнееше за това. Жадуваше го повече от всичко. Само при мисълта да я люби с устата си, всеки сантиметър от него се втвърдяваше.
- Просто адски много искам да те вкуся. Бедрата й се поотпуснаха.
- Не... не бързай много.
Мили Боже, наистина ли щеше да му позволи да го направи? Бъч усети, че се разтреперва.