Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
Той ли беше? Не можеше да бъде. Та това беше ръмжене на... животно.
В началото Мариса беше шокирана от онова, което той правеше. От животинската му чувственост. От греховната близост и плашещата й уязвимост. Много скоро всичко това престана да има значение. Допирът на топлия език на Бъч беше толкова еротичен, че тя едва издържаше гладкото, хлъзгаво усещане и в същото време не можеше да понесе мисълта, че някога ще престане да го чувства. И тогава той започна да я смуче, да смуче и да преглъща, и да й шепне неща, докато удоволствието не започна да пари като болка.
Ала дори това беше нищо в сравнение с онова, което последва, когато той изгуби всякакви задръжки и в порив на мъжка нужда я притисна с тежките си ръце и я покри с език, с уста, с цялото си лице... О, Господи, а звукът, който издаваше, това гърлено, ритмично ръмжене...
Оргазмът, която я връхлетя, беше див и необуздан, най-разтърсващото и прекрасно нещо, което бе изпитвала някога. Тялото й се огъна като дъга, понесено на заслепяващите вълни на удоволствието...
Но точно когато беше на върха, кипящата енергия се промени, преобрази се и изригна.
Жажда за кръв забушува заедно със сексуалното напрежение между тях и бързо я повлече в бездната на глада. Глад, който срина преградите на цивилизованата й страна и помете по пътя си всичко, освен желанието да се впие в шията му. Вампирските й зъби се удължиха и тя ги оголи, готова да го хвърли на леглото, да ги забие във вената на врата му и да пие...
Щеше да го убие.
От устните на Мариса се откъсна вик и тя отчаяно опита да се отскубне от ръцете му.
О, Господи... не!
Какво?
Отблъсквайки го назад, тя издърпа тялото си изпод него и се хвърли настрани, при което падна на пода. Недоумяващ, Бъч посегна към нея, но тя изпълзя в ъгъла, дългата й рокля се влачеше по килима, предницата висеше около кръста й. Когато нямаше накъде повече да бяга, Мариса се сви на кълбо, в опит да се успокои. Тялото й трепереше неудържимо, в корема й се разбиваха вълни на болка, все по-силни с всяка изминала минута.
Уплашен до смърт, Бъч я последва на пода.
- Мариса...
-Не!
Той се закова на място. Изглеждаше напълно поразен, и последната капчица кръв се отцеди от лицето му.
- Толкова съжалявам... мили Боже...
- Върви си! - каза Мариса с глас, задавен от напиращите сълзи.
- Съжалявам... толкова съжалявам... не исках да те уплаша... Мариса се опита да успокои дишането си, за да му обясни,
но усилията й бяха напразни и тя избухна в плач. Вампирските й зъби туптяха, гърлото й беше пресъхнало, единственото, за което можеше да мисли, бе как се хвърля върху гърдите му. Как го поваля на пода. И как сключва челюсти около врата му.
Господи, да отпие от кръвта му! Вкусът му щеше да е прекрасен. Толкова прекрасен, че тя не можеше да си представи някога да му се насити.
Бъч отново понечи да се доближи до нея.
- Нямах намерение да стигна толкова далеч...
Мариса скочи на крака, отвори уста и изсъска:
- Върви си! За Бога, върви си оттук! Иначе ще те нараня!
Изтича в банята и се заключи вътре. Когато вратата се зат-ръшна с трясък след нея, тя спря, зърнала ужасяващото си отражение в огледалото. Косата й беше разрошена, роклята - разкопчана; изострени и бели, вампирските зъби се подаваха от отворената й уста.
Изгубила контрол. Непристойна. Дефектна.
Мариса улови първото, което й попадна - тежък стъклен свещник, - и го запрати в огледалото. Отражението й се пръсна на хиляди късчета и през завеса от горчиви сълзи, тя видя как отломките се посипват по земята.
БЪЧ СЕ ХВЪРЛИ КЪМ ВРЛТЛТА НА БАНЯТА И ЗАДЪРПА БРАВАТА, докато дланта му почти се разрани. От другата страна Мариса плачеше. После се разнесе звук от трошене. Той стовари рамо в солидното дърво.
- Мариса!
И отново блъсна вратата, после спря и се заслуша. Обзе го див страх, когато от другата страна не долетя и звук.
- Мариса?
- Върви си! - от тихото отчаяние в гласа й очите му започнаха да парят. - Просто си върви!
Той допря длан до дървото, което ги разделяше.
- Толкова съжалявам.
- Върви си... просто си върви. Господи, трябва да се махнеш.
- Мариса...
- Няма да изляза, докато не си тръгнеш. Махай се!
С усещането, че е попаднал в някакъв кошмар, Бъч грабна сакото си и излезе от стаята, залитайки, с омекнали колене и останал без капчица сила. Когато се озова в коридора, той се свлече на пода и заудря главата си в стената.