Споделена любов

Щеше да пие от него.

Когато сервитьорката се върна с още уиски, с нея дойде и Ривендж. Огромното му тяло закри тълпата, така че Бъч вече не можеше да види шефката на охраната му. Което означаваше, че най-после може да си поеме дъх.

-Момичетата ми се грижат да не ожаднеете, нали? - попита Рив.

- И то много добре - увери го Бъч.

- Само това искам да чувам.

Преподобния се настани на масата им, а аметистовите му очи обходиха залата. Изглеждаше добре с черния си костюм, черната копринена риза и тъмния гребен на косата, който се спускаше до тила му.

- Имам една малка новина за вас.

- Да не се жениш? - Бъч пресуши половината от току-що донесения „Лагавулин". - Къде се регистрирахте за сватбени подаръци? В някой мебелен магазин?

- По-скоро „Хеклер и Кох".

Преподобния разтвори сакото си за миг, разкривайки дръжката на четирийсеткалибров пистолет.

- Симпатично пищовче имаш, вампире.

- Може да ти продупчи...

- Тоя разговор прилича на игра на тенис - намеси се Ви. - А той винаги ме е отегчавал. Какво искаше да ни съобщиш?

Рив погледна Бъч.

- Страхотно го бива в общуването, нали?

- Опитай да поживееш с него.

Преподобния се ухили, после стана сериозен и понижавайки глас, заговори почти без да движи устните си.

- Съветът на принцепсите имаше заседание онзи ден. Обсъждаха задължителна изолация за всички неомъжени жени. Председателят иска да гласуваме предложението и да го представим пред Рот възможно най-скоро.

Ви подсвирна тихичко.

- Пълен контрол, а?

- Точно така. Използват отвличането на сестра ми и смъртта на Уелесандра като претекст. Което е желязна обосновка, както и трябва да бъде. - При тези думи Преподобния прикова очи в лицето на Ви. - Предай на шефа си, че в глимера са страшно разгневени от убийствата на толкова много цивилни в града. Искането, за което ти казах, е тяхното ггредупреждение към Рот и те са твърдо решени то да бъде прието. Председателят само дето не ме изяде с парцалите, защото не могат да гласуват, ако всички членове на Съвета не присъстват, а аз редовно пропускам заседанията им. Мога да ги позабавя още малко, но не мога да отлагам до безкрай.

В този момент телефонът в джоба на Ривендж звънна и той вдигна.

- А, ето я и Бела. Здрасти, сестричке... - започна той, но внезапно очите му проблеснаха и той се размърда неспокойно. - Тали!

Бъч се свъси. Почувства, че Преподобния говори с жена и че тя определено не му е сестра, защото изведнъж тялото му започна да излъчва топлина като разпалена жарава.

Направо да се зачуди човек коя ли жена би се забъркала с някой като Преподобния. От друга страна, след като Ви правеше секс, този тип жени явно съществуваха.

-Един момент, тали - Рив се намръщи и се изправи. - Доскоро, господа. Тази вечер аз черпя.

- Благодаря за предупреждението - каза Ви.

- Истински образцов гражданин, нали?

С тези думи Рив се отдалечи и се затвори в кабинета си, а Бъч поклати глава.

- Значи Преподобния си има мадама, а?

Ви изсумтя.

- Направо да я ожалиш.

- Абсолютно.

Внезапно Бъч усети, че настръхва. Онази страховита мадама с мъжката прическа все още го наблюдаваше от сенките.

- Оправи ли я, ченге? - тихо попита Ви.

Бъч довърши остатъка от питието си.

- Кого?

- Много добре знаеш за кого те питам.

- Не е твоя работа.