Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
Телефонът му иззвъня и той пъхна ръка в джоба си.
- Да?
От другата страна долетя ниския глас на Ви:
- Съжалявам, че трябваше да видиш това. Не те очаквах...
- Ви, какво става, когато един вампир не се храни?
Пауза.
- Нищо добро. Връхлита ни умора, дяволски силна умора. Освен това боли. Представи си хранително натравяне. Вълни от непоносима болка, които раздират вътрешностите ти. Ако оставим положението да излезе извън контрол, се превръщаме в зверове. Може да бъде много опасно.
- Чувал съм разни истории за Зейдист, преди да се събере с Бела. Той се хранеше с човешка кръв, нали? И със сигурност знам, че жените оцеляваха. С очите си съм ги виждал да се връщат в клуба, след като той приключеше с тях.
- За твоето момиче ли мислиш? -Аха.
- Слушай, да пийнеш нещо ли си тръгнал?
- Даже повече от едно.
- Ей сега идвам.
Когато Бъч паркира до „Зироу Сам", Ви вече го чакаше с цигара в уста. Бъч слезе от колата и включи алармата.
- Ченге.
- Ви.
Бъч се прокашля, мъчейки се да не мисли за това, как изглежда съквартирантът му, докато се храни и прави секс. Не успя. Единственото, което виждаше, беше как Вишъс чука онази жена, наведен над нея, подчинил я напълно на волята си. След видяното днес, определено щеше да му се наложи да преосмис-ли представите си за нетрадиционен секс.
Ви дръпна за последен път от цигарата си, загаси я в тока на тежкия си ботуш и прибра угарката в джоба си.
- Е, ще влизаме ли?
- И питаш!
Въпреки опашката пред клуба, охранителите ги пуснаха да влязат, без да чакат, и много скоро двамата вече си проправяха път през кълчещата се, обляна в пот и зажадняла за секс тълпа. Сервитьорката пристигна само няколко секунди след като стигнаха във ВИП зоната, понесла двойна доза „Лагавулин" и „Сива гъска", макар те да не бяха поръчвали нищо.
Телефонът на Ви иззвъня и докато той говореше, Бъч се огледа наоколо... само за да изругае и да усети, че настръхва. По-лускрита в сенките на един ъгъл, той видя висока, мускулеста фигура. Тя също го наблюдаваше, а очите й горяха, сякаш искаше още от онова, което бяха правили в тоалетната на клуба предишния път.
Как ли пък не.
Бъч сведе поглед към чашата си в мига, в който Ви затвори капачето на телефона.
Беше Фриц. Със съобщение за теб от Мариса. Бъч рязко вдигна глава.
- Какво е съобщението?
- Искала да знаеш, че е добре. Тази вечер трябвало да полежи, но утре щяла да е добре. Освен това казала да не се тревожиш и че... ъ-ъ-ъ... те обича и че никъде не си сбъркал, когато си правил, каквото там сте правили - Ви се прокашля. - Е, какво правихте? Или искам да знам твърде много?
- Дяволски много.
Бъч пресуши уискито си на един дъх и вдигна празната чаша във въздуха. Сервитьорката се отзова незабавно.
Докато тя отиваше да му донесе ново питие, Бъч сведе поглед към ръцете си. И усети как очите на Ви се впиват с него.
- Бъч, тя ще се нуждае от повече, отколкото можеш да й дадеш.
- Зейдист се е хранил...
- Зи пиеше от различни хора. Ти си само един човек. Работата е там, че понеже кръвта ти е слаба, Мариса ще бъде принудена да пие от теб толкова често, че ще те изцеди за нула време.
Ви си пое дълбоко дъх и добави:
- Виж, тя може да пие от мен, ако искаш. Може дори да го правим в твое присъствие. Не е задължително сексът да е част от храненето.
Бъч наклони глава на една страна и се загледа във врата на Ви. После си представи устните на Мариса върху вената му. Видя ги заедно, преплетени един в друг.
- Ви, знаеш, че те обичам като брат, нали? -Аха.
- Само опитай да й дадеш да пие от теб, и ще те разкъсам на парчета.
Ви се подсмихна, после се ухили широко. Толкова широко, че трябваше да закрие вампирските си зъби с облечената в ръкавица ръка.
- Ясно, мой човек. И още по-добре. Досега на никого не съм позволявал да пие от вената ми.
Бъч се намръщи.
- Нито веднъж?
- Аха. В това отношение съм девствен. Лично аз намирам за отблъскваща идеята някоя жена да се храни от мен.
- Защо?
- Не ми е по вкуса.
Бъч отвори уста, но Ви вдигна ръка и го спря:
- Достатъчно. Просто знай, че съм насреща, ако случайно размислиш и решиш да се възползваш от предложението ми.
„Няма да стане - помисли си Бъч. - Никога. "
После си пое дълбоко дъх, благодарен за съобщението от Мариса. Прав беше - наистина го беше изхвърлила, защото имаше нужда от кръв. Нямаше какво друго да бъде. Господи, адски се изкушаваше да се върне в имението, ала искаше да уважи желанието й и да не се държи като обсебен преследвач. Освен това, ако наистина ставаше въпрос за жажда за кръв, утре вечер я очакваше изненада.