Смърт край Змийската река
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Смърт край Змийската река». Краткое содержание книги:
— Май ще трябва да пийна мартинито.
— Добре де, сподели поне едно — задникът му толкова хубав ли е гол, колкото в джинси?
— Да. Определено мога да кажа, че е дори по-хубав.
— Знаех си! Стигнахме — оповести Линда-Гейл, като хвана здраво приятелката си за ръка и я дръпна вътре.
Рийс не грабна плоското шише, макар да й се стори невероятно изкушаващо. Едва не побягна, докато чакаха фризьорите.
Но научи нещо.
Не бе толкова лошо като първия път, когато опита да отиде на фризьор. Стените не я притиснаха. Звуците не накараха сърцето й да запрепуска лудо. А когато фризьорът й се представи като Серж, не избухна в сълзи и не хукна към вратата.
Серж имаше лек славянски акцент и дружелюбна усмивка, която се превърна в загриженост, когато я хвана за ръката.
— Кукличке, ръцете ти са ледени. Трябва ти билков чай. Нан! Донеси чаша чай от лайка. А ти ела с мен.
Рийс го последва послушно като кученце. Серж я настани на стола, зави я с яркозелена наметка и зарови ръце в косата й.
— Не съм сигурна, че…
— Великолепна коса. Толкова гъста. И адски здрава. Добре се грижиш за нея.
— Предполагам, че да.
— Но къде й е стилът? Финесът? Крие лицето ти като завеса. Какво искаш да направим днес?
— Аз… честно казано, не знам. Не мислех, че ще стигна дотук.
— Разкажи ми за себе си. Нямаш пръстен. Омъжена ли си?
— Не. Не.
— Не мога да повярвам. И си някъде от Изток.
— Бостън.
— Аха — кимна той, като продължи да разучава косата й. — И какво работиш, ангелче?
— Готвачка съм — отговори тя и се отдаде на удоволствието от масажа по скалпа й. — Работя с Линда-Гейл. Тя наблизо ли е?
— Линда-Гейл е добре. Не я виждаме тук достатъчно често — отвърна Серж, като й се усмихна нежно. — Имаш ли ми доверие?
— Аз… О, Господи. Можеш ли да сложиш малко валиум в чая?
Беше забравила приятните усещания от ходенето на фризьор. Нежни ръце в косата й, успокояващ чай, лъскави списания, бъбрене на женски гласове.
Правеха й кичури, защото Серж реши така. Вероятно не можеше да си ги позволи, но реши да се подчини. По някое време Линда-Гейл се приближи към нея. Косата й бе покрита с боя и найлонова шапка.
— Яркочервено — съобщи й тя. — Реших се. И ще си направя маникюр. Ти искаш ли?
— Не. Не мога да понеса повече.
Но всъщност задряма над списанието, докато стана време да й измият косата и да я подстрижат.
— Е, разкажи ми за мъжа в твоя живот — подхвърли Серж, като започна да я подстригва. — Сигурно имаш такъв.
— Предполагам, че да.
Господи, наистина имаше мъж в живота й!
— Писател е. Тъкмо започнахме да се виждаме.
— Вълнение. Откриване на нови територии. Възбуда.
Лицето й засия в усмивка.
— Точно така. Той е умен, хубав и харесва как готвя. И… крие невероятното си търпение под хапливи забележки. Не се отнася с мен като с крехък порцелан, а всички останали го правеха прекалено дълго. Вече се чувствам по-силна благодарение на него. О, почти забравих за това.
Серж дръпна ножицата от косата й, когато Рийс се протегна към папката си.
— Чудех се дали можеш да познаеш тази жена — каза тя, като му подаде скицата.
Фризьорът я разгледа внимателно.
— Не мога да кажа със сигурност, но не мисля, че съм я виждал. Бих я посъветвал да скъси косата си — крие лицето й. Нещо общо ли имаш с нея?
— В известно отношение. Мога ли да оставя едно копие тук? Някой може и да я познае.
— Разбира се. Нан!
Деловата Нан се приближи и взе скицата. Рийс се съсредоточи върху вида си и примигна стреснато.
— Уха! Доста коса махна от главата ми.
— Не се тревожи. Виж се само. Великолепна си — успокои я фризьорът, като спря за момент и се възхити на червенокосата Линда-Гейл.
— Влюбена съм в косата си! — извика тя, като се завъртя да покаже новия си искрящ цвят и елегантната прическа. — Нов човек съм. Какво мислиш? — обърна се към Рийс.
— Великолепна е. Адски изискана.
Яркочервената коса превърна Линда-Гейл от сладка малка блондинка в сексапилна красавица.
— Изглеждаш направо зашеметяващо.
— Позабавлявах се с мострите от гримовете — обясни келнерката, като се наслаждаваше на отражението си в огледалото. — И наистина изглеждам зашеметяващо. Когато се върнем, ще се появя пред Ло и ще го накарам да страда — закани се тя. — Рийс, харесвам кичурите ти. И идеята на Серж да те подстриже така. Очите ти изглеждат по-големи, макар да нямаш нужда от това, тъй като си късметлийка, надарена си със страхотни очи. А и лицето ти е на показ. Поздравления за бретона, Серж. Секси.