Кръвта на богомолката

— Търсите си извинения, лейтенант?

— Само казвам, че тук е трудно да се намерят надеждни източници на информация. — Бродан преглътна с усилие. — Местните са банда лъжливи негодяи, сър. До един се занимават с незаконни неща. Не обичат да говорят, а още по-малко обичат да казват истината.

— Чух, че сте задържали един човек в гарнизона. Човек от нашата раса.

— Той отрича да е замесен, сър. Показа заповедта, с която са го пратили тук. Чакам разрешение да го подложа на разпит. — Лъч надежда ободри Бродан. — Вие едва ли…

— Не съм дошъл тук да ви върша работата — изръмжа Сарвад, който очевидно започваше да губи търпение. — Какво друго? Нима сте записали само това в актива си?

„Горе-долу“ — помисли си отчаяно Бродан.

— Разговарях с майор Талрик, сър. Той е…

— Знам кой е майор Талрик — прекъсна го Сарвад и присви очи. — Какво искаше той?

— Мисля, че е замесен, сър. Разпратил съм хора да го заловят.

— Да го заловят? — Сарвад се наведе към него над бюрото.

— Да, сър. Името му фигурираше в последния списък, сър. Като предател…

Нищо в изражението на Сарвад не го насърчаваше да продължи и за миг Бродан се запита дали списъците му са точни. А после Сарвад се отпусна отново и с не толкова буреносна физиономия.

— Имах предвид, лейтенант, че щом вече сте говорили с него, не би следвало тепърва да го залавяте. Но той явно ви е избягал, прав ли съм?

— Ще го заловим, сър, и за неговия разпит няма да ми трябва разрешение.

— Той едва ли знае много — измърмори Сарвад, после продължи на висок глас: — Ако случайно загине, оказвайки съпротива при арест, или по време на последващия разпит, никой няма да рони сълзи. Разбирате ли?

— Напълно, сър.

Сарвад излезе от схлупената сграда и само пресечка по-нататък свърна в една тясна потънала в сенки уличка, далеч от хорските очи. А после, вместо застаряващ и понатежал в кръста осороден майор, от уличката излезе бръмбаророден търговец, а зад лицата и на двамата дебнеше паякородна шпионка.

„Винаги е добре да държиш под око конкуренцията“ — помисли си Сцила доволно. Неотдавна, преди година-две, беше работила няколко пъти със Сарвад. Още тогава си помисли, че лицето му може да й е от полза за в бъдеще — умел политик като него можеше да се появи без предупреждение навсякъде, а вероятността да си навлече имперското недоволство беше пренебрежимо малка.

Ала не беше очаквала, че Талрик ще се озове и тук. Той знаеше твърде много за нея. Може би трябваше да го издири и лично да му види сметката. Но пък хората на Бродан можеше и да й спестят усилието.