Изгубена завинаги

представа. Предадох те на друг отдел. Изпълних задълже­

тя потегли.

нието си.

- Само ние двамата ли? - попитах аз.

- Колко удобно от морална гледна точка! - вметнах аз.

- Само ние двамата.

Джоунс присви очи, ала продължи да крачи.

Чантата му принадлежеше на друга епоха - идеален

- Какво знаеш за Мохамед Матар? - попита.

правоъгълник с цифрови заключалки от двете страни. На­

- Само онова, което прочетох във вестниците - отвър­

времето баща ми имаше същата - в нея държеше договори,

нах. - Предполагам, че е бил от лошите.

сметки и писалки, както и малък магнетофон; разнасяше я

- Най-лошият и от най-лошите. Високо образован, кра­

до офиса си в онази фабрика в Нюарк и обратно.

ен екстремист, който кара останалите екстремисти да се

Джоунс влезе в парка откъм Западна Шейсет и седма

подмокрят в съня си от страх. Матар обича изтезанията.

улица. Отминахме кръчмата, лампите по дърветата не све­

Вярва, че най-добрият начин да унищожи неверниците е да

теха. Настигнах го и казах:

проникне в техните среди и да заживее с тях. Той създаде

- Прилича ми на конспиративна среща.

терористична организация и я нарече „Зелената смърт".

- Вземам предпазни мерки. Вероятно са излишни, но

Мотото на тази организация е: „Ал-сабр уал-саиф сауф йу-

когато човек се занимава с такива неща, с каквито се зани­

дамир ал-кафирун."

мавам аз, понякога ти се ще да си по-внимателен.

През тялото ми премина спазъм. „Ал-сабр уал-саиф."

Намерих отговора му малко мелодраматичен, но пак си

- Какво означават тези думи? - попитах.

казах, че не бива да го притискам. Внезапно Джоунс бе станал

- „Бъдете търпеливи и мечът ще унищожи грешниците."

мрачен и замислен и аз нямах представа каква е причината.

Тръснах глава. Исках да избистря мислите си.

Наблюдаваше бягащите за здраве, разхождащите се на рол­

- Мохамед Матар е прекарал почти целия си живот на

кови кънки, велосипедистите, майките с бебешки колички.

Запад. Израснал е в Испания, но е живял и във Франция,

- Знам, че звучи сантиментално - каза той, - но хората

както и в Англия. А „Д-р Смърт" не е просто прякор - след­

карат ролкови кънки, тичат за здраве, ходят на работа, оби­

вал е медицина в Джорджтаун и се е настанил да живее точ­

чат се, смеят се и се забавляват, а нямат представа колко е

но тук, в Ню Йорк. Прекарал е седем години в Съединените

несигурен животът им.

щати под няколко фалшиви имена. Познай в кой точно ден

Направих гримаса.

е напуснал Щатите?

234

235

- Не ми се играе на въпроси и отговори.

Джоунс поклати глава.

- На десети септември 2001 година.

- Но не си ги взел.

И двамата млъкнахме и почти несъзнателно се обър­

- Какво не съм взел.

нахме на юг. Не, нямаше да можем да видим кулите, дори

- Конфискувахме останките. Вероятно ти е известно.

да бяха там. Но така изразявахме почитта си. Сега и да се