Внимавай в картинката
- Автор: Додд Кристина
- Серия: Зестрогонец #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Внимавай в картинката». Краткое содержание книги:
След като я беше приела и настанила в стая, д-р Апс го извика настрана.
— Виждам подобни травми далеч по-често, отколкото би ми се искало. Раната на госпожа Фицуилям е причинена от удар с тъп предмет.
Той гледаше немигащо докторката, най-лошите му страхове се потвърждаваха.
— Казвате, че някой е ударил Медоу и я е блъснал надолу по стъпалата?
— Всъщност, господин Фицуилям, в подобни случаи това винаги се оказва съпругът. — Може би д-р Апс не флиртуваше със съпрузите на другите жени. Може би не флиртуваше с биячите на другите жени. Но в този момент можеше да се обзаложи, че тя изобщо не флиртува с него. Гледаше го враждебно, скръстила ръце пред гърдите си.
— Случаят не е такъв. Но ще разбера кой е бил. — Той се отдалечи, давайки си сметка, че д-р Апс вярва в невинността му толкова, колкото и в невинността на О Джей Симпсън.
Но все пак беше факт, че някой е ударил Медоу и я е блъснал надолу по стъпалата, и той щеше да разкрие кой е — и да го накара да страда.
Защото заради този нещастник Девлин трябваше да се сблъска лице в лице с ужасната истина: той обичаше Медоу и тази любов имаше властта да го накара да страда.
А той не искаше да страда.
Не искаше някой друг да има власт над него.
В разстояние само на няколко часа той бе доказал, че е малодушен страхливец.
Как беше стигнал дотук?
Но сега майка му го гледаше така, както го бе гледала винаги, когато не знаеше какво да прави с него, така че той знаеше, че уязвимостта му остава скрита. Той я потупа по гърба.
— Късно е. Имаш нужда малко да поспиш.
— Добре съм. Реших да отложа първия снимачен ден от новия сезон. Искам да видя Медоу със собствените си очи и да се уверя, че е добре. — Грейс продължаваше да стои и да чака… какво?
— Това е страхотно, майко. Оценявам го, особено след като знам колко важно е шоуто за твоите фенове.
— Всичко за моя син и съпругата му. — Тя поднесе бузата си.
Той я целуна и я проследи с поглед как се изкачва нагоре.
После се насочи към офиса си.
Там завари Сам и Гейбриъл да разглеждат лентите на охранителните камери.
Девлин седна зад бюрото си. Опря ръце на хладната му повърхност и ги изгледа студено.
— Е?
Започна Гейбриъл:
— Охранителната система е била дезактивирана пет минути преди личната ми аларма да се включи.
— Защо толкова дълго? — попита Девлин.
— Защото е била изключена от някой, който си разбира от работата, и го е направил дистанционно. Единствената причина, поради която не е надхитрил алармата ми, е защото я инсталирах точно преди партито. Нова технология. И нямаше да го направя, ако тук не беше станал взлом преди три седмици. Такива инциденти ме тревожат. — Всъщност, Гейбриъл не изглеждаше разтревожен. Изглеждаше бесен.
Девлин насочи вниманието си към Сам.
— Разгледах лентите за времето, в което камерите са били изключени. Единствените хора в коридорите, или изобщо наоколо, бяха от персонала — Мия от кухнята, която завърши чистенето и се прибра вкъщи, госпожица Уизи Уудуърд, която излезе от стаята на съдия Грегъри Медисън и на площадката на стълбището… господин Брадли Бенджамин Четвърти.
Девлин скочи и попита дрезгаво:
— Четири? Направил го е Четири?
— Сър, Четири не притежава техническите умения да изключи охранителната система — каза Сам.
— Тогава кой друг може да е? Имате ли някакви подозрения? — поиска да знае той.
— Може би някой от моите охранители. — Гейбриъл произнесе предположението с равен тон. — Всички те имат добри препоръки. Някои работят при мен от години. Плащам им добре. Но охранителите винаги са първата мишена за корупция.
Девлин излезе иззад бюрото.
— Някой от тях да се е промъкнал в хотела да търси картина?
Сам поклати глава:
— Но, сър, Четири не е човек, склонен към насилие. Не мога да си представя, че би ударил госпожа Фицуилям.
— Ще разберем. — Девлин, придружен от Сам и Гейбриъл, се изкачи нагоре по стъпалата и се отправи решително към стаята на Четири. Все така решително, той пъхна оригиналния ключ в ключалката. А после със замах отвори широко вратата.
— По дяволите! — промърмори Гейбриъл.
Девлин натисна ключа за осветлението.
Четири се изстреля от леглото.
— Четири, ах ти, кучи сине, има ли нещо, което искаш да ми кажеш? — Девлин навремето беше играл футбол. Знаеше как да направи така, че да изглежда огромен и заплашителен.