Внимавай в картинката
- Автор: Додд Кристина
- Серия: Зестрогонец #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Внимавай в картинката». Краткое содержание книги:
— Той ще ме разведе специално да разгледам къщата — извика към тях Уизи.
— Не се съмнявам — промърмори Девлин.
Медоу се засмя и го дръпна за ръката.
— Кротко, момче. Вече си женен. Единственото, което можеш да правиш, е да тичаш, докъдето ти стига каишката, и да лаеш.
Откъм групата на старчоците Девлин чу ужасено ахване и сподавен смях.
Тя погледна нататък.
— Здрасти, господин Галахър, господин Семпъл, господин Осгууд, господин Бенджамин. Да не би да сте усилили звука на слуховите си апарати?
Скръби Галахър се разсмя.
— Радваме се да чуем, че дърпате тази каишка. Само така! Ще го дресирате!
Медоу направи победен жест с палец, после върна вниманието си върху сладоледа.
Докато гледаше внучката на Изабел, отслабналите очи на Брадли Бенджамин святкаха от раздразнение — и от нещо, което Девлин никога не бе виждал там преди.
Може би празнотата на един безсмислено изживян живот?
Боже, Девлин се надяваше да е така. Това щеше да си заслужава целия този фарс.
Това, както и удоволствието да събува гащичките на Медоу всяка нощ.
— Предполагам, че си поканила целия болничен персонал, за да не се обиди никой — процеди Грейс.
Медоу погледна надолу и разтърка пръстта с върха на обувката си. Шапката скриваше лицето й, но всички знаеха отговора.
— О, за бога! — С пресилен, театрален жест Грейс сложи ръка на челото си.
— Казахте ми, че мога да поканя приятелите си! — Медоу избута с език сладоледа надолу във фунийката.
Девлин се питаше докога ще може да сдържа ерекцията си.
— Приятелите, а не хората, които ви обслужват — натърти Грейс.
Девлин обви ръка около кръста на Медоу.
— Медоу превръща всеки в свой приятел.
Медоу отметна назад периферията на шапката си и го погледна. В очите й проблясваха дяволити искрици.
— Предполагам, че не трябва да й казвам, че съм поканила останалата част от персонала, нали?
Грейс направи изражение за милиони. Тя изпелтечи:
— Ти… си поканила служителите? Персоналът на „Тайната градина“.
— Да, разбира се. Казах им да се отбият тук, когато свършат работа. Вижте! Прекарват си чудесно. — Медоу направи широк жест с ръка. Сладоледената фунийка излетя към парапета, пръскайки сладки розови капки.
Грейс се дръпна, опитвайки се да запази безупречния си бял панталон.
С нападателен и презрителен глас Бенджамин произнесе:
— Госпожо Фицуилям, може би ще е добре да ограничите алкохола и да държите храната си по-здраво.
— Не съм пила. Просто съм си такава! — Тя му се усмихна с онази своя усмивка, специално запазена за Брадли Бенджамин. — Но няма проблем. Все пак съм художничка. Ние трябва да сме ексцентрици.
Сивите очи на Бенджамин бяха в състояние да замразят бърбъна в чашата му. Устните му помръднаха беззвучно, но той не ругаеше. Девлин го гледаше. Старецът каза:
— Изабел.
Медоу също го видя, защото свали шапката си и наклони глава към неговата.
Всичките подозрения на Девлин се разместиха, промениха се, затвърдиха се в убеждения. Стана му ясно, че Медоу знае — винаги е знаела — за Брадли Бенджамин и мястото му в живота на баба й. Защото Медоу, която харесваше всички, не можеше да понася Брадли Бенджамин.
— Художничка? — вдигна вежди Грейс. — Не знаех, че си художничка.
— Опа — каза тихо Медоу. Като се завъртя към нея, тя произнесе: — Грейс, имате нещо на ревера.
Грейс изсумтя раздразнено.
— Щом дори Медоу забеляза, ще се наложи да отида да се преоблека. Но ще се върна. Не обявявайте женитбата си, докато не дойда.
— Не бихме си го и помислили. — Медоу я изгледа как се отдалечава; после, истинско олицетворение на вината, зачака.
Очакваше Девлин да я попита за изкуството й, допусна той. Само че днес той нямаше настроение да се прави на гадняр.
За това си имаха Брадли Бенджамин.
Вместо това Девлин повдигна брадичката й и целуна ъгълчето на устата й.
— Сладолед — каза.
— Сигурно. — Скръби вложи цялата си подозрителност, цялата си завист в тази единствена дума.
На Девлин не му пукаше. Интересуваше го само Медоу да го гледа с обожание.
Нестройната музика от латерната, врявата на тълпата, миризмата на храна и лосион — всичко избледня и изчезна. Той не съзнаваше нищо друго, освен възхитителната усмивка на Медоу, топлината й, когато тя се наведе към него, уханието на лимон, с който бе изплакнала косата си.