Внимавай в картинката

Но секундата, в която Медоу се измъкна от леглото, той се събуди. Остана да лежи, чакайки да види дали ще светне крушката в банята.

Но тя не го направи. Облече халата си и излезе от стаята.

Може да беше глупак, но беше сигурен, че не отива при друг мъж. А и не беше пълнолуние, така че явно не бе излязла да танцува гола в градината.

Правеше това заради майка си. Онова единствено изречение в рапорта на детектива беше обяснило всичко.

Медоу искаше картината, за да плати с нея лечението на майка си.

Но Девлин се възмущаваше дълбоко от факта, че не му е казала за неприятностите си. Не му е казала истината. Беше й дал толкова много шансове и изглеждаше странно, че му вярва достатъчно, за да спи с него, но недостатъчно, за да му довери тайните си.

Той стана и нахлузи джинсите и тениската си. Отиде до гардеробната и изрови маратонките си „Рийбок“.

Добре, може би някои от нещата, които беше направил, които беше казал, някои от нещата, които бе окуражавал другите да казват за него, я бяха накарали да повярва, че той е безскрупулен, неотстъпчив негодник.

Но тя не разбираше ли? Не осъзнаваше ли?

С нея той беше различен. Чувстваше се… млад. Вярваше, че всичко е възможно. Вярваше в сладки кутрета и пролетни дъждове, които карат през май цветята да цъфтят. Вярваше в чудеса.

Идеята Девлин Фицуилям да е влюбен изглеждаше абсурдна — но той наистина беше влюбен в Медоу.

Завърза връзките на маратонките си.

Хубаво. Тази вечер щеше да я научи да му вярва. Щеше да направи онова, което се бе заклел да не прави — щеше да признае истината, цялата истина. Милата, великодушна Медоу щеше да осъзнае грешките си и щеше да остане с него.

Той излезе с намерението да провери мониторите, да види накъде е тръгнала да търси и да я намери.

Но когато стигна до помещението, екраните за наблюдение бяха черни.

Той се взираше ужасено.

Медоу ли беше изключила цялата система, за да търси необезпокоявано картината си?

Защото при хотел, пълен с гости, между които и кръстникът на Амелия шорс, Брадли Бенджамин, шансовете за неразкрит саботаж, за обир и създаване на суматоха значително се увеличаваха.

Девлин тръгна по коридора към офиса си на партера. Беше стигнал площадката на стълбището, когато видя някой да влиза в офиса му.

Извика му.

Гейбриъл му отвърна:

— Работя по въпроса! — и изчезна вътре.

Девлин хукна, вземайки по две стъпала наведнъж.

Когато наближи първия етаж, осъзна, че някой е хвърлил купчина кърпи в основата на стълбището.

Но след още няколко крачки осъзна, че това не са парцали или нечии дрехи. Червенокоса глава, която светеше с мътен блясък, крайници, свити под неестествен ъгъл и неподвижно тяло.

Медоу.

В безсъзнание.

Мили боже. Мили боже. Моля те, не, господи…