Внимавай в картинката
- Автор: Додд Кристина
- Серия: Зестрогонец #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Внимавай в картинката». Краткое содержание книги:
Между тях имаше повече общи неща, отколкото Девлин осъзнаваше, и може би животът на Карик като опозорен син е бил също толкова труден, колкото този на Девлин като копеле — Карик определено беше преживял шок, когато социалното му положение и приходите му внезапно се бяха сринали, а на Девлин това му бе спестено. Може би това, че е бил хулиган, се бе оказало предимство, за което не бе предполагал.
— Как мислиш, възможно ли е да не е оставил следа, която да води към богатството му? — Доста вероятно предположение, според Девлин.
— Баща ми — нашият баща — е направил всичко по силите си той и богатството му да изчезнат, и то изключително успешно. Но аз трябва да опитам — каза Карик просто.
С това Карик убеди Девлин.
— Счетоводната книга е твоя — каза той.
Тридесет и три
Д-р Апс завърши прегледа и сложи стетоскопа в джоба на престилката си.
— Няколко дни ще сте схваната и няма да можете да миете косата си, докато шевовете не зараснат, но като цяло падането по стълбите ви се е разминало сравнително леко.
Медоу седна в болничното си легло и се усмихна на стоящия до вратата Девлин.
— Ползата е, че успях да се измъкна от чистенето след партито.
— Оставили сме ти да минеш с индустриалната прахосмукачка — каза той сухо.
— Сериозно? — Очите й блестяха.
— Не. — Той скръсти ръце пред гърдите си и застана с разтворени крака; цялата му поза излъчваше властност. Биваше го да проявява авторитет. — Но щеше да е забавно!
Или бе изгубил способността си да въздейства, или тя не й влияеше.
— Ние нямаме индустриална прахосмукачка!
— Ох… — Тя изглеждаше оклюмала, но много по-добре отколкото беше снощи.
Ненавиждаше се, че иска да я целуне, да я прегърне, да я държи, докато се увери, че е здрава, щастлива и в безопасност.
— Спомнихте ли си нещо повече за това как стана падането? — Д-р Апс не го погледна, докато я питаше. Очевидно в нейните очи той продължаваше да бъде от мъжете, които бият жените си.
— Станах, за да… — Медоу го погледна, после произнесе бързо: — … за да потърся една картина…
Тя си пое дълга глътка въздух. Най-после беше започнала да му вярва.
— Но когато стигнах до площадката на стълбището, там имаше някой. Понечих да се обърна и… — Тя поклати глава. — Това е всичко. Наистина не си спомням много за момента. — Отпусна надолу глава и потръпна.
Девлин се приближи до леглото, седна от края и я прегърна.
Тя облегна глава на рамото му и се притисна към него.
Да. Вярва му. Най-после.
— Ако не беше изключила охранителната система, щяхме да знаем кой те е ударил — укори я той меко.
Тя вдигна глава.
— Не съм!
— Сигурна ли си?
— Щях да си го спомням.
— Добре.
— Сериозно. Не съм го направила! Изобщо вярваш ли си, че аз бих могла да…
— Вярвам ти.
— Просто така?
— Просто така. — Той не се канеше да й каже истината за Четири. Още не. Познаваше я достатъчно, за да е сигурен, че предателството на Четири ще разбие сърцето й.
В този миг тя му се усмихна толкова доверчиво, че той се почувства като най-големия негодник. Защото тя беше убедена, че вярва в истинността на думите й.
Той наистина й вярваше. Което не пречеше да се провери.
— Трябва да поговорим за тази картина — каза той.
— Знам. Но ти ще разбереш.
Д-р Апс прочисти гърлото си.
— Имам някои новини за състоянието ви, госпожо Фицуилям, които може да ви изненадат.
Какво, по дяволите…? Девлин стегна ръка около Медоу.
— Снощи, между другите изследвания, които направихме, пуснахме и тест за бременност.
Той замръзна.
Медоу не помръдна.
— Излезе положителен. — Слисаното им мълчание говореше достатъчно на д-р Апс и тя побърза да добави: — Но не бива да се тревожите за последствията от падането. Бебето е добре, вашето здравословно състояние е добро и бременността трябва да протече успешно. Веднага щом се приберете у дома, обадете се в кабинета ми, за да ви препоръчам добър гинеколог. Трябва да си запишете час за преглед веднага, докторът ще прецени точно кога е терминът ви. Имате ли някакви въпроси?
Медоу поклати глава отрицателно.
Девлин продължаваше да стои неподвижно, не можеше да говори, не можеше да мисли.
— Тогава ще ви оставя да си поговорите. Само се обадете в сестринския пункт, когато сте готова за количка, за да ви смъкнат долу до входа. — Д-р Апс излезе от изпълнената с толкова сгъстена атмосфера стая, че почти се задушаваше.