Внимавай в картинката

— Да. Тя е несломима, нали?

— Като мен.

Беше много уморен и му отне минута, за да смели наблюдението й. Грейс беше направила на Медоу най-големия комплимент. Той едва не залитна от изненада.

— Боже, майко. Ти я харесваш!

— Не я харесвам. Мисля, че лъже за половината от нещата, които казва. Облича се ужасно. Пълен шемет е. Няма елементарно благоприличие. И двамата не ми казахте нищичко за това коя е и откъде е, което ме навежда на мисълта, че родителите й може да са например серийни убийци. И освен това тя е янки. — Гласът на Грейс ставаше по-рязък с всяко следващо твърдение. После лицето й омекна. — Но те прави щастлив, така че това безочливо, неподходящо дете на осъдени янки… е чудесно.

— Благодаря ти, майко. Това е много… — Той понечи да каже „мило“.

Тя го изгледа.

— … проницателно от твоя страна. — Той се засмя и разтърка главата си. Когато беше станал от леглото и тръгнал след Медоу, й беше адски бесен, че не е признала пред него тайната си, а в момента беше готов да направи щедрия жест и да плати за лечението на майка й.

Биваше си го.

Явно и Медоу го смяташе за чудесен, а по-интересното беше, че и майка му мисли така.

— Медоу ти каза, че е художничка — каза той. — Сигурна съм, че си чувала за нея. Тя е правила тази стъклена купа, която ти сложи на полицата на камината в дневната.

— Не, не може да бъде! Тази купа е направена от Ривър Зар… — Грейс спря по средата на изречението. Погледна го. Отиде до дневната и се взря в камината. После се обърна. — Искаш да кажеш, че Медоу е Натали Зарвас?

— Натали Медоу Зарвас.

— Вярно, каза ми, че е художничка, но си помислих… Значи така. Това обяснява всичко. Нищо чудно, че е толкова ексцентрична. Ще ми е много по-лесно да го обясня на приятелите си. — Очите на Грейс блестяха доволно.

— А ние всички знаем колко важно е това. — Подигравателният му тон скри удоволствието от одобрението й.

— Приятелите ми са все важни хора.

— Важни са, защото са ти приятели.

— Както Медоу е важна, защото ти е съпруга. — По характерния й неловък начин да успокоява, Грейс отиде до него и го прегърна. — Късно е. Уморен си. Преживя шок. Иди да си легнеш.

— Добре. — Знаеше отлично, че признанието му в любов към Медоу е останало нечуто — и без отговор.

Но по-лошото е, че изпитваше облекчение. Беше един гаден страхливец — не искаше да поема риска да признае любовта си, само за да преживее новото, непознато, неизпитано никога преди чувство да бъдеш отхвърлен.

Не беше от мъжете, които си въобразяват, че никога досега Медоу не е танцувала гола на лунна светлина или че откритата й симпатия към него може да е просто… симпатия, каквато проявява към всички. Той беше просто един от малкото й любовници, но когато ставаше дума за обич… може би бяха цяла тълпа.

Грейс тръгна с него към стъпалата.

— Каза ли ти Медоу какво се е случило снощи?

— Каза, че не си спомня. — Той направи физиономия. Да, как ли пък не. Поредната амнезия. Но кой знае защо този път… й вярваше.