Внимавай в картинката
- Автор: Додд Кристина
- Серия: Зестрогонец #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Внимавай в картинката». Краткое содержание книги:
— И кой е той?
— Казва се Роберто Бартолини. Италианец е.
— Не повече от полуиталианец, със сигурност. — Девлин направи знак на Карик да седне.
Карик се поправи:
— Италиано-американец.
— Мисля, че съм чувал за него. Видях негова снимка във вестника. — Девлин си спомни статията в „Ю Ес Ей Тъдей“, която беше прочел на летището предишния месец. — Не беше ли той, дето се ожени за онази известна адвокатка по криминални дела в Чикаго?
— Бях на сватбата. — Докато Девлин сядаше, Карик се отпусна назад и зачака.
Демонстрираше необикновено самообладание за млад мъж, и Девлин трябваше да му признае, че се справя добре със ситуацията. Карик не знаеше дали ще бъде посрещнат с открита враждебност, насмешливост или ще бъде отпратен, така че продължи да мълчи.
— Намери ли го? — Девлин не можеше да измисли друга причина Карик да се появи току-така изневиделица.
— Баща ни ли? Не. Избягал е. С парите. Никой не знае нищо. Но може би си чул — правителството обвинява майка ми в тайно споразумение с Нейтън за съсипване на бизнеса му и изчезването на парите. Търся всякаква информация, каквато евентуално може да е споделил с теб или с майка ти.
Девлин се разгневи.
— След цялото това време имаш дързостта да дойдеш и да ми задаваш подобни въпроси?
— Господин… Фицуилям. След като баща ми си тръгна, настъпиха тежки времена за майка ми и за мен. Нейтън изчезна не само с парите на компанията, но също така и с по-голямата част от фамилното богатство на майка ми. С част от състоянието си тя успя да запази имението и да го поддържа, но иначе изгубихме всичко. — Карик вдигна ръка. — Имахме много повече отколкото голяма част от хората, определено повече от останалите ми полубратя. Въпреки това майка ми не е човек, свикнал на икономии, а времената са трудни. Откриването на братята ми — една трудна задача, защото както много други неща, баща ми се е постарал да скрие авантюрите си — остана на втори план, докато се опитвах да се справя с положението.
— Да. Разбирам. — Девлин разбираше — макар и с неохота.
— След толкова много години това обвинение ни изненада. Майка ми не е добре и… го възприема като поредния позор, който ни е сполетял по вина на баща ми. Тя отказва да се защитава и остава на мен да изчистя името й. Единственото наследство, което ми е оставил баща ми, са братята ми. Чрез тях се надявам да открия какво означава наистина семейство.
Биваше си го, този брат на Девлин. Карик беше нахвърлял набързо житейската си история, формулира ясно положението си, разказът му бе кратък и лишен от сантименталност. В миналото Девлин беше чул достатъчно, за да знае, че Мелинда и Карик Менли са били изоставени по същия начин, както самият той. Единствената мисъл, която му мина тогава, беше само „добре“. Но това беше преди години, непосредствено след изчезването на баща му; тогава беше още много млад и наранен, знаейки, че не е бил нищо повече от една резка измежду многото, оставени върху рамката на леглото.
Сега Девлин имаше други интереси, които нямаха нищо общо с Нейтън Менли.
Бяха свързани с Медоу. Медоу и търсенето й на картината, срещу която щеше да получи достатъчно пари, нужни, за да се излекува майка й от рак. Медоу, която би направила всичко за семейството си.
Девлин се беше старал всячески да избягва полубратята си; може би трябваше да се поучи от Медоу. Може би беше време да прости.
Така че той щеше да даде на Карик информацията, която той търсеше, щеше да продължи живота си и може би някой ден щеше да организира среща на синовете на Менли в един от своите хотели.
— При последното си идване — каза Девлин, — няколко седмици, преди да избяга, Нейтън ми даде една счетоводна книга и ме помоли да я пазя, докато се върне.
Карик се приведе напред в стола си.
— Счетоводна книга? Това е повече, отколкото изобщо съм се надявал.
— Надникнах в нея — повярвай ми, искаше ми се да се окаже карта на съкровище или тайно послание, от което да разбера как да го открия.
Карик се разсмя — кратък, дрезгав смях.
— О, да. И аз съм го правил. Продължавам да мисля, че той ще… ще се върне и ще застане на прага…
Двамата братя се погледнаха, свързани от горчивите спомени, оставени от жестокия начин, по който ги бе зарязал баща им.