Внимавай в картинката
- Автор: Додд Кристина
- Серия: Зестрогонец #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Внимавай в картинката». Краткое содержание книги:
— Надявам се, че госпожа Фицуилям днес е по-добре, сър. — Сам изглеждаше по същия начин, както винаги — смесица от азиатски и латиноамерикански черти, спокоен, невъзмутим, ефикасен.
Но когато Девлин се върнеше от болницата и настанеше Медоу в леглото й, щеше да се поразрови малко около добрия стар Сам.
— Говорих с лекарите тази сутрин. Увериха ме, че си почива и няма други травми, освен натъртванията. Ще я взема в единайсет.
— Новините са добри, сър. — Сам стана. Изправи рамене. — Господин Фицуилям, не исках да ви будя, но имате посетител. Не искаше гостите ви да го видят, така че го поканих в трапезарията.
Девлин не беше в настроение за игрички.
— За кого става дума?
— Казва се Карик Менли.
— Карик Менли. Хубаво. Законният син на баща ми. — Нищо чудно, че Сам бе направил от това такъв голям въпрос. Той нямаше представа как ще реагира Девлин.
По дяволите, и самият Девлин не знаеше как би трябвало да реагира.
Нейтън Менли беше имал една съпруга и измежду останалите си дейности по създаване на потомство, беше успял да стане баща на един син от нея, което превръщаше Карик в миропомазания наследник на бащината му индустриална империя. Само че Нейтън беше съсипал бизнеса си, беше взел парите и избягал от всички, включително от Мелинда и Карик Менли.
През всичките години след изчезването на баща му Девлин не беше чул нищо от роднините си по бащина линия.
Ами хубаво… и той не ги беше търсил. При родител като Нейтън кой знае какво щеше да е потомството му. Девлин имаше достатъчно проблеми с приятели като Четири.
Четири. Беше го изхвърлил, после едва не изпрати да го върнат. Защото… ами ако Четири казваше истината?
Но Сам го беше разубедил.
— Сър, ако този господин Хопкинс наистина търси картината, тогава за Четири е по-добре да стои далеч от суматохата. — После се бе опитал да изкопчи още информация за картината от Девлин.
Сам определено трябваше да бъде проучен.
— Карик каза ли какво иска?
— Отказва да говори с мен, сър — каза Сам, — но си помислих, че въпреки всичко бихте искали да го видите.
— Правилно сте си помислили.
— Помислих си също така, че бихте искали информация, преди да говорите с него, така че си позволих да го проуча и ви подготвих една папка. — Сам му подаде кафява папка, пълна с информация, която бе събрал от интернет: изрезки от вестници, описващи привилегированото детство на Карик в Мейн сред американски аристократи, още новинарски истории от времето на изчезването на Нейтън, както и кратък материал за завършването на колежа от Карик с кратко резюме за деградацията. Най-новите снимки не бяха ясни; Карик явно бе развил талант да избягва фотографските обективи.
И най-накрая, от януари, новините, че правителството на Съединените американски щати е повдигнало обвинения срещу Мелинда Менли, обвинявайки я в тайно споразумение за измама на акционерите на корпорация „Менли“.
Девлин беше чул за това, разбира се. Просто не го интересуваше.
— Защо правителството е чакало толкова години? — попита той реторично.
Сам отговори уклончиво:
— Защото е правителство.
Девлин му върна папката.
— Казваш, че си го поканил в трапезарията, така ли? Добър избор. Там поне има с какво да се занимава. — С компютрите. С книгите. Или да краде антики, ако се беше метнал на баща им.
Девлин тръгна към трапезарията.
Отвори двойната врата, почти очаквайки да хване Карик да отмъква среброто.
Вместо това той седеше до прозореца и четеше книга с изтъркани корици — една от неговите, ако се съди по външния й вид. Той остави книгата, изправи се и подаде ръка.
— Казвам се Карик Менли. Твоят полубрат — фраза, която използвам по-често, отколкото ми се иска.
Онези последни, неясни снимки не даваха ясна представа за него. Той беше приблизително двайсет и четири годишен, висок, широкоплещест. Косата му беше тъмна, като на Девлин, и кафявите му очи гледаха интелигентно.
Девлин си помисли, че двамата може би си приличат, и като стисна ръката на Карик, каза:
— Крушата не пада по-далеч от корена.
— Така мисля и аз. — Карик го огледа така внимателно, както Девлин го беше огледал. — Изглеждаш съвсем различен от последния ми полубрат, с който се запознах. — Явно Карик беше раснал сред най-изисканите стари фамилии на Източния бряг; в гласа му се долавяше аристократичен акцент и макар че дрехите, с които беше облечен, не бяха скъпи, върху него стояха някак изискано.