Опасна дарба или поредният Фауст
- Автор: Найери Даниъл и Дина
- Серия: Училище Марлоу #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Пан
- ISBN: 978-954-660-249-7
- Переводчик: Корнелия Лозанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Опасна дарба или поредният Фауст». Краткое содержание книги:
Героите на този роман са изправени пред същото предизвикателство като Фауст — има ли нещо достатъчно ценно, за да продадеш душата си за него?
Томас се изчерви и направи гримаса.
— Да, аз съм истински светец.
С напредването на вечерта, Томас и Бел изглеждаха все по-увлечени в разговора. Преминаха на други теми и въобще не забелязваха отлитащите часове, хората, които си тръгваха от ресторанта, дори случващото се навън. Бел се чувстваше така, сякаш познаваше Томас от години, сякаш го обичаше откакто се помни.
И въпреки всичко, след толкова седмици, той не бе опитал да я целуне. Докато двамата бъбреха, една пеперуда кръжеше около самотния свещник на масата им. По средата на разговора, като че ли привикана някъде отвън, пеперудата изведнъж излетя през стъклените врати на ресторанта.
Виктория едва се забелязваше сред рояка насекоми, които я обграждаха като облак. Тя вече не се боеше от тях. Сега бяха нейни приятели. Както бе предсказала мадам Вилрой, бяха се превърнали в нейното семейство. Нещо повече дори — те бяха нейните очи и уши. И въпреки това, всеки път, когато ги посетеше, докосването им ставаше все по-грубо, все по-досадно. Всеки път изпитанието ставаше все по-неприятно, все така плашещо както първия път. На няколко пъти, когато вдигнеше очи, й се струваше, че вижда и други насекоми, освен пеперудите. Това пчела ли беше? Онова там мухи ли са? Във всеки случай имаше нещо по-грубо от мъхестите, нежни пеперуди, които познаваше. По драскотините по лицето и врата й беше ясно, че чака от часове, слуша, но онова, което чува, не й е достатъчно.
На пръв поглед сцената около Виктория би трябвало да изглежда позната — като извратена версия на нещо най-обикновено. Застанала сред рояка, с вдигнати нагоре ръце и затворени очи, тя приличаше на момиченце, което танцува под дъжд от цветни листенца. Завъртя ръце и предизвика вълни в морето от насекоми. Те се раздвижиха с нея, разделиха се, за да й направят път, но въпреки това не нарушиха плътната обвивка, която стягаше тялото й. От време на време, когато се повдигаше на пръсти, струваше й се, че ще я вдигнат във въздуха и ще я понесат из стаята на крехките си раменца. Колко красиво би било, ако не бяха тъй сиви, тъй дебели… тъй дразнещи. Щеше да е чудна гледка, ако можеше да забрави какво всъщност представляват.
Виктория бе заключила мозъка си. Намираше се в състояние на пълна релаксация, докато приемаше всичко, което имаха да кажат пеперудите. Не видя трите, които току-що влетяха през прозореца, за да се присъединят към братята и сестрите си. Като капка синьо мастило, пусната в чаша с чиста вода, информацията, която носеха, се пръсна за секунда сред рояка насекоми. Проби си мигновено път до ума на Виктория, заедно с още дузина клюки от всички части на града. Едва тогава Виктория спря да се върти. Времето за почивка бе свършило, сега тя слушаше напрегнато. Стоеше с изправени рамене, стегнати мускули, изострено внимание, приемайки всичко, което имаха да й кажат шпионите. Бел беше на среща с Томас. Томас имаше тайно оръжие и източник, за който Виктория не знаеше. Тя слушаше внимателно онова, което пеперудите бяха научили от разговора с Бел.
— Кажете още. Кажете още — повтаряше от време на време Виктория.
Но те нямаха какво да добавят. Томас не беше разкрил пред Бел подробностите от разговора му с адвоката по патентно право.
Виктория се изпъна на пръсти, стегната като камък, с разтворени встрани ръце, като Крилатата Нике (Виктория), напрягайки се да чуе още нещо. Следващите няколко часа не й донесоха нищо ново. Тази вечер Томас не работи повече за дебатите, не разговаря с баща си по тази тема, дори бележките му не бяха на видно място. Виктория се свлече на пода. Изглеждаше победена. Тъпата Бел и нейното смешно увлечение. Никой друг не трябва да работи тъй усилено. Бел не заслужава толкова от вниманието на Вилрой, без да е направила каквото и да било. Както и да е. Все още съм фаворитът. Ще получа цялата информация от Томас в неделя. Пеперудите я последваха на пода. Тя се изправи, затули ушите си с ръце, сякаш се канеше да изпищи и избяга от стаята. Пеперудите продължиха да обикалят в кръг и образуваха нещо като водовъртеж на мястото, където Виктория бе стояла допреди малко. Тътенът от пърхащите им крила беше оглушителен, а докато се отдалечаваше по коридора, Виктория все още чуваше по някоя откъслечна дума.
Глава 16
Изплъзване
— Докато растеше в Едмънд, мислил си някога, че ще станеш рок звезда?
— Знаеш ли, всъщност не си спомням много, но едва ли бих могъл да си мечтая за подобно нещо… Искам да кажа, „Ролинг стоун“, това е голяма, много голяма чест.