Изчезналата Библиотека
- Автор: Дийн А. М.
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 9786191640775
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изчезналата Библиотека». Краткое содержание книги:
„Правилно ли е подобно действие? Към каква точно група ме канят да се присъединя? Да оглавявам?“
Беше наясно, че не може да се отдръпне от задачата, поставена й от Арно Холмстранд. Това, което рискуваха да загубят завинаги, просто беше прекалено ценно. Предметът на грижата на Обществото нямаше равен в историята на човечеството. Ако измеренията му наистина бяха толкова огромни и подробни, колкото ги описваше Атанасий, дори и днес представляваше ресурс, който нямаше как да се сравнява с никой друг. Просто не можеха да го загубят. Трябваше да се примири със смразяващата мисъл, че Съветът ще тръгне по петите й
Емили премина с обичайната си бързина от приемането на дадена ситуация към твърда решителност. Имаше работа за вършене, все едно дали бе молила за нея, или не. Реши да изпробва куража си и своята сърцатост.
- Как очаквате да я намеря? - попита тя, нарушавайки инертната тишина, увиснала помежду им.
Атанасий погледна към нея. Сърцето му, натъжено от разказа за последното развитие в историята на библиотеката, набра нова решителност от смелостта на жената.
- Като продължите по същия начин, по който действахте досега. Като следвате напътствията, оставени ви от Пазителя.
Емили се поколеба.
- Успях да стигна дотук, защото Арно ми остави две писма и поредица от нишки в Америка, които ме отведоха до драскотини, които по някакъв начин бе успял да остави в Англия и тук, в Александрия. Но нишката, която ме доведе при вас, беше последната. Оттук нататък вече не разполагам с нищо.
Атанасий стана от стола си.
- Не е точно така.
Отново отиде до шкафа с документи, от който бе извадил писмото на Арно с инструкциите да очаква пристигането на Емили. Взе плик и й го подаде.
- Бих ви посъветвал да продължите да следвате указанията на Пазителя.
Емили погледна към плика в ръцете си.
- Пристигна заедно с писмото до мен - уточни Атанасий. - Пазителят открай време мислеше две стъпки напред.
На плика Емили видя същото кафяво мастило и същия почерк като на предишните писма на Арно, четливо написана проста фраза: „За д-р Емили Уес - да й се предаде при нейното пристигане.“ Очевидно Холмстранд е бил по-уверен от самата нея, че ще успее да стигне дотук.
Тя обърна плика и го скъса. Вътре имаше един-единствен сгънат лист с два реда, които тя прочете на глас:
Между два континента: царският дом, докосващ водата.
- Нашият Пазител открай време е човек, който обича да кара хората да мислят - обади се Атанасий и ъгълчетата на устните му се извиха в суховата усмивка.
За първи път от началото на разговора Емили на свой ред се усмихна на събеседника си с чувство на знание и увереност.
- Може и така да е - съгласи се тя, - но този път не ми се налага. Арно със сигурност е знаел, че за мен отговорът ще е очевиден, още повече след разговора ни.
Атанасий не каза нищо. Чакаше. Емили стана и започна въодушевено да кръстосва малкия кабинет, докато обясняваше какво означава загадъчното съобщение на Холмстранд.
- Има само един град, в който царският дворец лежи между два континента, и това е град, за който току-що ми казахте, че е част от миналото на библиотеката. Константинопол -днешният Истанбул. Градът се намира на малка издатина, къс земя в Босфора, непосредствено между масивите на Европа и Азия. Точно поради тази причина от самото му основаване постоянно го връхлитат земетресения.
Емили бе посещавала Истанбул два пъти като студентка и го помнеше добре.
Ненадейно спря да крачи напред-назад, обърна се и застана лице в лице с Атанасий.
- И знам какво точно е имал предвид под „царският дом“.
ГЛАВА 70
Един час по-късно - 13.45 ч. местно време, Александрия
Джейсън седеше с нехаен вид на кръгла масичка в кафенето на летището. Денят приличаше на останалите и във всички посоки се виждаха забързани пътници. Другият Приятел седеше от другата страна на двора, далеч от колегата си, без да се набива на очи.
Под маската на спокойствие и небрежност обаче умът на Джейсън кипеше от противоречиви чувства. От една страна, изпитваше въодушевление от факта, че узна кой е човекът, определен за нов Пазител на Обществото и че Емили Уес може да ги отведе до самата библиотека. От друга страна, тази възможност бе теоретична - а междувременно съществуваше нова, твърде реална и съвсем непосредствена заплаха за успеха на мисията във Вашингтон. Извънредно голям брой хора знаеха твърде много и Обществото бе вложило прекалено много в замислите си, за да отстъпи сега. Ако Уес или Антун проговореха, всичко щеше да се окаже изложено на риск.