Последният заложник
- Автор: Нанс Джон
- Серия: Kat Bronsky #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният заложник». Краткое содержание книги:
Малко по-късно Кен съобщава на помощника си, че единият двигател показва дефект, поради което се налага да го спре.
Следва аварийно кацане. Командирът изпраща своя колега по работа на летището и отлита без него.
Минути след това диспечера от контролния център получава сигнален код 7500. Това означава „Отвличане“.
— Писмата… любовни ли бяха?
— Не. Приятелски. Общи интереси. Онзи звяр се бе научил невероятно добре да имитира момче на нейната възраст.
— Това беше преди да отхвърлят обвиненията, така ли?
Той кимна и продължи да търси, изписвайки странна поредица от букви и цифри.
— Какво е това име?
— Компютърното му прозвище. WWWebster 43. Такъв беше и адресът му по електронната поща и полицията лесно го проследи по една от сметките му.
Компютърът предприе дълга процедура на издирване и накрая повтори същото съобщение: „Няма файлове, съответстващи на критериите ви“.
Кен се наведе напред и пак огледа небето, после се вторачи в списъка с файловете.
— В случай че Бостич е истински идиот по отношение на файловете, ще използвам рутинната процедура „ВЪЗСТАНОВИ“. Тази команда възстановява файловете, които лековерните мислят, че са изтрили напълно.
След поредица удари по клавишите на екрана се появи дълъг списък от файлове.
— Бостич наистина е невеж по отношение на компютрите — отбеляза Кен.
— Какви са тези файлове?
Той посочи трите букви след интервала на всяко име на файл.
— Това ми дава информация какъв вид са файловете. Чакай малко.
Улф отново натисна няколко клавиша. На екрана се появяваха страница след страница допълнителни файлове със същите три букви накрая — „TIF“.
— Какво е това, Кен?
— Файловете, завършващи на „TIF“, са снимки или графики. Тук има много такива и са защитени с парола. Бостич се е опитал да ги изтрие всички до един. Питам се защо?
— Как се е сдобил с тях?
— Ако ги е донесъл на дискета, вероятно няма да мога да разбера. Но ако са дошли по Интернет… Сега ще проверя.
Улф извика на екрана още файлове и програми, после се облегна назад и въздъхна.
— Какво има? — попита Кет.
— Файловете със снимки са дошли по Интернет. Незаконни са. Лични. Всъщност Бостич е работил много усилено, за да изтрие адреса, откъдето ги е получил, което е много интересно.
— Не следя мисълта ти, Кен.
— В мрежата има някои адреси, които… Никой почтен човек не би искал някой да разбере, че ги е посещавал.
— Имаш предвид порнографията?
Той кимна, върна се на файловете със снимките и изписа серия от команди.
— Ако разбера паролата, която използва…
Тя го наблюдаваше мълчаливо. Накрая Улф поклати глава.
— Да ме вземат дяволите!
— Какво има?
— Мислех, че хората са по-умни и не записват паролата там, където някой може да я намери. Бостич не само я е записал, но и я е обозначил.
— Къде е?
— В един специален текстообработващ файл.
Кен взе писалка и записа поредицата от числа и букви, 97883PSY, после я вкара като парола.
— Първо ще проверя дали ще отвори файловете със снимките. Искам да се уверя, че това наистина е кодът му.
Той отново се залови с клавиатурата.
— Негова е. Под нея има записана и юридическа информация.
Улф пусна графичната програма и подаде команда да отвори един от възстановените файлове със снимки, използвайки паролата 97883PSY.
След няколко минути на цветния екран започна да се появява снимка. Отначало представляваше мъгляви очертания, сетне се показа по-ясно изображение.
— Прилича на… — рече Кет. — Снимка на жена. Легнала.
Появиха се още подробности.
— Тя е на… нещо като диван… — продължи Кет. — Ръката й е обвила някаква друга фигура… около главата на… мъж.
Екранът примига и добави още детайли.
— Това е порнография, нали? — попита Кет. — Жената е гола.
Кен кимна.
— Да, Кет, само че това не е ръка, а крак. Просто мъжът е малко едричък.
Образът се изясни напълно и Кет ахна и потрепери от погнуса.
— Господи! — възкликна тя. — Та това е дете! Погледни телцето й. Не може да е на повече от девет-десет години.
24.
Регионално летище, Телърайд, Колорадо — 16:23
Улф и Бронски седяха, без да разговарят, опитвайки се да не гледат гнусните снимки на екрана на персоналния компютър на Рудолф Бостич.
Накрая Кен се прокашля и бавно поклати глава.