Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
А сега, докато крачеше към кабинета на капитана, Дориан не можеше да прецени дали се радва, или притеснява, задето ги следяха толкова изкъсо, че планът му бе проработил. За щастие, Гавриел и Фенрис не задаваха въпроси.
Пиратският лорд, облечен в избелял синьозлатист жакет, спря пред дъбовата врата на кабинета си. Носеше ръкавиците си, а лицето му беше леко изпито. Дориан се съмняваше
изражението му да се подобри, когато научеше, че всъщност няма важна новина, но ще му се наложи да проведе срещата с тях, независимо дали искаше, или не.
Направи му впечатление, че тримата елфи преценяват всяко движение на Ролф, Стойката на тялото му, ослушват се за звуците, които помощник-капитанът и старшина-кормчията издаваха от долния етаж. Сетне тримата си размениха едва забележими кимвания. Съюзници – поне докато Ролф ги изслушаше.
Той отключи вратата и измърмори:
– Дано не ми губите времето.
После пристъпи в сумрака отвъд прага. И спря като поразен от гръм.
Дори на фона на воднистата светлина Дориан видя съвсем ясно жената, седнала зад бюрото на Ролф с вдигнати върху дървения му плот крака. Дрехите й бяха черни и мръсни, а оръжията й проблясваха леко.
Елин Галантиус, сключила ръце зад главата си, се усмихна широко на всички и каза:
– Новият ти кабинет ми харесва много повече от стария, Ролф.
27.
Дориан не смееше да помръдне, а Ролф изръмжа:
– Предупредих те, Селена Сардотиен, че ако отново стъпиш на моя територия, ще платиш с живота си.
– Е – отвърна Елин, сваляйки ръце от тила си, но не и краката си от бюрото му, – какво ще му е забавното на това?
Роуан беше застинал като мъртвец до него. Усмивката на Елин придоби котешка коварност и тя най-сетне спусна краката си на пода. След това плъзна изучаващо ръце по гладката повърхност на бюрото, сякаш беше изложбен кон. И кимна на Дориан.
– Привет, Ваше Величество.
– Здравей, Селена – отвърна й колкото можа по-спокойно, съзнавайки, че двамата елфи зад него чуваха бушуващото му сърце.
Ролф завъртя глава към него.
Защото на онова бюро седеше Селена – поради една или друга причина Селена Сардотиен бе дошла на острова.
Тя посочи с брадичка към Ролф.
– Имал си и по-добри дни, но като се има предвид, че половината ти флота те изостави, бих казала, че изглеждаш сносно.
– Стани от стола ми! – нареди с опасно тих глас Ролф.
Елин не се подчини. Просто огледа похотливо Роуан от
глава до пети. Неговото изражение остана непроницаемо, но очите му се впиваха в нея... почти сияещи.
– Теб не те познавам. Но ми се иска – рече му Елин с притаена усмивка.
Устните на Роуан също се извиха в усмивка.
– За жалост, не съм свободен.
– Наистина жалко – коментира Елин и килна глава към купата с дребни смарагди върху бюрото на Ролф, която току-що бе забелязала.
Не го прави, не го...
Тя грабна смарагдите в шепата си и ги поразрови с пръст, надничайки към Роуан изпод мигли.
– Трябва да е невиждана, ослепителна красавица, за да те направи толкова верен.
Боговете да са им на помощ! Дориан можеше да се закълне, че Фенрис се покашля зад него.
Елин започна да хвърля смарагдите в металната купа, сякаш бяха късчета мед, и зелените камъчета задрънчаха в тихата стая.
– Трябва да е умна – дрън – и очарователна – дрън, – и много, много даровита. – Дрън-дрън-дрън издрънчаваха смарагдите един по един. Тя огледа четирите, останали в дланта й. – Трябва да е най-прекрасният човек на земята.
Още едно покашляне иззад него, дошло от Гавриел този път. Елин обаче гледаше единствено към Роуан, когато воинът каза:
– Такава е. И много повече.
– Хмммм – проточи Елин, въртейки смарагдите в белязаната си длан със завидна ловкост.
– Какво. Правиш. Тук?! – изръмжа Ролф.
Елин изсипа смарагдите в металната купа.
– Така ли се общува със стар приятел?
Ролф да подскочи гневно към бюрото и Роуан едва се възпря да не скочи към пиратския лорд опря ръце върху дървения му плот.
– Доколкото разбрах, господарят ти е мъртъв, а ти си продала Гилдията на подчинените му. Вече си свободна жена. Каква работа имаш в моя град?
Елин посрещна морскозеления му поглед с такава арогантност, че Дориан се зачуди дали се е родила с нея, или я е възпитала у себе си с много житейски опит, кръв и приключения.