Три сестри, три кралици

Но днес съм принизена. Цялата власт беше моя, правото да покровителствам — също, но ето че херцогът на Олбъни идва да заеме мястото ми начело на съвета на лордовете, да приближи страната до Франция. Той дори нямаше да е тук, ако флотът на брат ми беше успял да го залови в морето. Хари възнамеряваше да плени, а вероятно и да потопи кораба на херцога. В Северно море го забелязаха, но го изпуснаха, и ето го сега тук, току-що пристигнал, след като е стъпил на суша в Дъмбартън със свита от хиляда души — хиляда души! Сякаш вече е крал.

Той влиза в стаята с парадна стъпка, и решението ми да не го харесам се стапя. Облечен е прекрасно, в дрехи от кадифе и коприна, но не като крал, тъй като дрехите му не са обточени с хермелин. Ръцете му искрят от скъпоценни камъни, в шапката му е пришит голям диамант, но не е ходещо ковчеже за скъпоценности като брат ми. Поклонът му към мен е съвършено отмерен, почтителен към една кралица-регент и принцеса от династията на Тюдорите, но като отправен от сродник, а не като от служител. Правя му реверанс и когато се изправям, се целуваме, за да уважим семейната връзка. Той ухае прекрасно на вода с портокалов цвят и чисто бельо. Безукорен е като принцеса на сватбения ѝ ден, и веднага ме обземат възхищение и завист. Той прилича на французин от най-високо потекло, истински благородник. В сравнение с него останалите ми съветници приличат на бедняци от Ниските земи на Шотландия.

Зад него се кланя с топла усмивка върху красивото си лице моят кавалер, Дьо Ла Басти, белият рицар, който се би на турнир пред мен, когато бях булка, и после, когато бях майка на новородено. Покланя се много ниско, а после поема ръката ми и я целува. Сякаш отново съм момиче и той обещава да язди за мен на турнира. Ако Антоан д’Арси е с Олбъни, смятам, че мога да се доверя на двамата благородници. Представям го на Арчибалд и забелязвам, с изострената си бдителност, косия поглед, който ми хвърля Олбъни, сякаш иска да се увери, че наистина съм избрала този гъвкав, слаб и строен младеж за свой втори съпруг — аз, която бях омъжена за такъв велик крал.

Отделяме се настрана от всички, за да разменим няколко думи. Подканвам с жест Арчибалд да тръгне с нас, но Олбъни ме хваща под ръка и върви плътно до мен, така че Ард трябва да се мъкне отзад, не чува и не може да коментира.

— Ваша светлост, вашите съветници ме уведомяват, че тук нещата доста са се объркали — казва Олбъни с усмивка. — Надявам се да ви помогна да оправите положението.

— Трябва да защитя наследството на синовете си — казвам. — Заклех се пред баща им, вашия братовчед, че синът му ще наследи неговия престол, ще продължи делото му и ще направи тази страна богата, а народа ѝ — образован.