Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
Последната дневна светлина гаснеше зад хребета в западния край на долината. Клъф се появи, широко захилен.
— Съжалявам, че се забавих толкова — каза той, — но се наложи да преровя всички чекмеджета на бюрото. Нямаше нищо. Тогава забелязах, че нещо пречи на едно от тях да се прибира докрай. Издърпах го и — бинго! Ключът за сейфа беше залепен на гърба му с лейкопласт. — Той размаха ключа пред Джордж. — Между другото, със същия вид лейкопласт беше облепена муцуната на кучето.
— Браво, Томи. — Джордж взе ключа и влезе отново в лабораторията. Клекна край сейфа и се обърна през рамо към сержанта. — Почти се страхувам да го отворя.
— За да не откриете вътре доказателства, че тя е мъртва?
Джордж поклати глава.
— Страх ме е да не би вътре да няма никакви доказателства. Сега вече съм убеден, Томи. Прекалено много са дребните съвпадения. Хокин е убил Алисън и искам да увисне на въжето за престъплението си. — Той пъхна ключа в ключалката. Ключът се завъртя леко, без съпротива. Джордж притвори за миг очи. Преди пет минути мислеше, че не вярва в Бог, а сега се молеше като ревностен християнин.
Завъртя бавно дръжката и повдигна тежката стоманена врата. Вътре имаше само една малка купчина плътни пликове. Джордж ги извади с почти набожно внимание. Преброи ги пред Клъф, който вече беше извадил бележника и молива си.
— Шест кафяви плика — каза той, изправи се бавно и ги постави на работния плот. Изпита чувството, че ще е по-добре да седне и се отпусна на стола. Сложи си меките кожени ръкавици, с които шофираше, и започна.
Пликовете не бяха залепени, отвореният край на всеки беше само подпъхнат вътре. Джордж отвори първия плик. Вътре имаше снимки, формат двадесет на двадесет и три сантиметра. Той посви леко плика, така че снимките нападаха сами на масата — така по повърхността им нямаше да има зацапване или отпечатъци. Бяха шест. Той ги разбута с помощта на химикалката си.
На всички снимки Алисън Картър беше гола. Лицето й беше лишено от природния си чар, загрозено от страх. Тялото й по някакъв начин изразяваше нежелание да заема позите, които биха били развратни за зряла жена, но заети от дете, добиваха непоносим трагизъм. Освен, разбира се, за педофил като човека, който ги бе заснел.
Клъф надникна през рамото му.
— Господи боже — промърмори той. Гласът му трепереше от отвращение.
Джордж не можеше да говори. Събра снимките и внимателно ги пъхна обратно в плика. Във втория плик имаше голямо форматни негативи. С помощта на осветлението на работния плот установиха, че това са негативите на снимките от предишния плик. Бяха шестнайсет броя. Десет от тях Хокин бе предпочел да не копира. Доколкото можеха да преценят, на тях личеше, че Алисън плаче.
Третият плик беше още по-ужасен. Позите бяха недвусмислени. Но този път главата на момичето беше отпусната, погледът й беше напълно лишен от израз.
— Или я е напил, или й е дал някакъв наркотик — каза Клъф.
Джордж все още нямаше сили да проговори. Той прибра методично и тези снимки в съответния плик и се увери, че негативите в четвъртия плик отговарят на тях.
Петият плик надхвърли всичко, което Джордж би могъл да си представи. Този път и шестнайсетте негатива бяха копирани. Този път и самият Хокин беше на снимките заедно с доведената си дъщеря. Очевидно беше, че са правени в спалнята на Алисън. Традиционният фон подчертаваше още повече ужаса на актовите снимки, безобидна рамка на безкрайно отвратителни действия, които нито едно тринайсетгодишно дете не би трябвало да преживее. Поредица черно-бели снимки документираха насилието. Хокин гледаше в обектива, ликуващ от упражняваната власт, изправеният му пенис беше в устата, вагината или ануса на момичето. Пръстите му опипваха безмилостно, с отблъскваща ловкост тялото й.
— Мръсно копеле — простена Клъф.
Джордж рязко се отблъсна от масата. Столът му падна с трясък на пода, той бутна сержанта и успя да излезе навън, тъкмо когато надигащото се отвращение вече не можеше да бъде потиснато. С ръце на коленете той започна да повръща неудържимо, докато стомахът му се сгърчи от спазми и единственото нещо, което все още можеше да изпитва, беше болка. Облегна се на стената, като едва се удържа да не падне. Потеше се, по лицето му течаха сълзи, не забелязваше нито ледената суграшица, която брулеше долината, нито студения нощен вятър.