Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
— Добра идея — съгласи се Джордж. — По същия начин, нали? — Този път той сам издърпа шкафа и го наклони назад, за да даде възможност на Клъф да бръкне под него.
— Чакай малко — каза Клъф, който опипваше металното дъно на шкафа. — Закачих си ръкава на нещо.
Бръкна в джоба на сакото си и извади запалка, щракна и поднесе пламъка към тъмното пространство под шкафа.
— Господи Исусе Христе — каза той тихо и погледна към Джордж. — Имам хубава новина, Джордж. Тук има дупка в пода, а в дупката има сейф.
Джордж едва не изпусна шкафа от изненада.
— Сейф ли?
— Точно така. — Клъф се изправи. — Хайде да преместим това нещо и ще видиш какво имам предвид.
Измъкнаха тежкия метален шкаф от нишата му и го избутаха чак в другия край на стаята, за да имат място да огледат сейфа. Джордж клекна и се вторачи в него. Предната стена от зелен метал беше квадрат със страна около четиридесет сантиметра, имаше медна ключалка и дръжка, която стърчеше около два сантиметра над повърхността, но се побираше в кухината под дъното на металния шкаф. Той въздъхна.
— Първо трябва да снемем отпечатъците от дръжката, за да сме сигурни, че има следи от пръстите на Хокин. Нали не искаш да му се размине под предлог, че друг човек умишлено е поставил нещо в сейфа му.
— Сигурен ли си? — попита Клъф. — Ще имаме голям късмет, ако хванем дори частичен отпечатък на такава дръжка. Важно е съдържанието. Той надали е носил ръкавици, по всичко, което е вътре, сигурно има негови отпечатъци.
Джордж се отпусна на пети.
— Предполагам, че си прав. Къде е ключът?
— На негово място щях да го нося винаги със себе си.
Джордж поклати глава.
— Краг го претърси, преди да го вкараме в килията. У него бяха само ключовете от колата му. — Той се позамисли. — Иди да питаш сержант Лукас дали не са намерили ключове, които биха могли да бъдат за сейф. Аз ще продължа да оглеждам тук.
Джордж седна до масата и започна да преравя двете й чекмеджета. Вътре имаше внимателно подбран набор от полезни инструменти, ножици, професионални скалпели, пинсети, малки меки четчици и пера за рисуване с туш. Останалото беше обичайната бъркотия, която може да бъде открита в повечето чекмеджета — парчета канап, кабарчета, счупена пила за нокти, две наполовина използвани ролки с лепенки, парчета от свещи, крушки за фенер, кибритени кутии и разпилени винтчета. Никъде нямаше ключ. Джордж запали цигара и запуши яростно. Чувстваше се като пружина, натегната до последна възможност.
По време на цялото следствие се беше насилвал да съхрани обективността си, защото знаеше колко лесно се развива идея фикс, но после всички придобити сведения неволно се приспособяват, за да отговарят на изградената предварително концепция. Но ако трябваше да бъде съвсем честен, от самото начало не успя да бъде изцяло обективен към Филип Хокин. Колкото по-вероятно ставаше, че Алисън е мъртва, толкова по-вероятно ставаше и предположението, че извършителят е вторият й баща. Статистическият подход към вероятностите го поддържаше, а донякъде и собствената му неприязън към този човек. Беше се опитал да потисне инстинктивните си реакции, съзнавайки, че предразсъдъците пречат на изграждането на солидна аргументация, но Хокин постоянно се натрапваше в съзнанието му като главен заподозрян — ако неминуемото заключение на следствието по случая бе, че става дума за убийство.
Сега този извод се налагаше неудържимо. Детайлите се нагласяха по местата си, както щраква добре смазана ключалка. Оставаше единствено проблемът дали ще успее да събере достатъчно доказателства, които да превърнат сигурността в убеждение.
Джордж излезе от лабораторията и закрачи в мразовития сумрак на късния следобед. Прозорците на къщите блещукаха с жълтеникава светлина. Виждаха се фигури, които се движеха зад пердетата. Той видя как Рут Хокин прекосява кухнята и разбра, че се страхува от мига, когато ще трябва да потвърди пред нея това, в което тъй или иначе всички бяха убедени. Колкото и да се бе убеждавала, че се е примирила със загубата на дъщеря си, официалното му съобщение, че следствието по изчезването на Алисън се е превърнало вече в разследване на убийство, неминуемо щеше да й причини страдание.
Той запали цигара и продължи да обикаля лабораторията. Защо се бавеше Клъф? Не смееше да напусне лабораторията, докато обискът беше в ход. Опасяваше се, да не би да даде възможност на защитата по-късно да твърди, че инкриминиращи улики са били внесени в стаята в негово отсъствие. Но не искаше и да продължи с търсенето, защото ако предстоеше важно откритие, редно бе то да бъде направено в присъствието на свидетел. Джордж се насили да диша дълбоко, раздвижи рамене под палтото, за да разреди малко напрежението, стегнало на възли вратните му мускули.