Обсидиановата стая

— Това показва известно презрение към властите, струва ми се.

— Съгласен съм. – Лонгстрийт натисна няколко клавиша и на екрана се появи изображение: млада жена с руса коса, леденосини очи и високи, изпъкнали скули. Снимката очевидно беше полицейска и като се съди по скалата, която сочеше височината й в сантиметри – направена в някоя чужда държава.

— Ето я – обяви Лонгстрийт и махна към снимката. – Един от малкото случаи, когато някой е успял да я арестува. – Той погледна какво пише отдолу. – Родена е преди двайсет и пет години в Кейптаун, Южна Африка. Когато била на четири, двамата й родители са открити пребити до смърт с нещо, което според съдебния лекар е било права бухалка за крикет. Оръжието не било намерено и убийството е приписано на нахлуване в дома с цел грабеж. Останало неразкрито. След тяхната смърт Флавия минава през поредица приемни семейства, у които никога не остава за повече от няколко месеца. Изхвърляли я едно след друго, като често сочели за причина „страх от физическо насилие“. Накрая попаднала под държавна опека, в дом за сираци. В докладите на социалните работници, които са разговаряли с нея, се посочва, че от много ранна възраст е била жертва на сексуално насилие от страна на бащата. Описват я като неадаптивна, агресивна, манипулативна, необщителна, встрастена в бойните изкуства и особено в оръжия – най-вече ножове – истински или приспособени, каквито винаги са намирани у нея и отнемани. И склонна към насилие.

Лонгстрийт използва мишката, за да превърти надолу данните на екрана.

— Не минава много време, преди да я преместят от сиропиталището в поправителен дом. По време на пребиваването й там са отбелязани няколко случая на нападения. В един от тях пребива друг обитател на дома почти до смърт. Накрая, когато била на петнайсет, отправят искане за преместването й в затвор с висока степен на сигурност въпреки нейната възраст. Служителите в поправителния дом просто били неспособни да я контролират. Преди да бъдат приготвени документите обаче, тя успява да избяга. Забива химикалка в окото на един психолог и го убива.

Известно време продължи да превърта екрана.

— Опитват се да я намерят, но тя е хитра. Оставя след себе си следа от престъпления и насилие. Проявява омраза към мъжете. Една от любимите й тактики е да се навърта в долнопробни квартали, докато някой не опита да я склони към проституция или да я задиря. Тогава кастрирала мъжа и му пъхала гениталиите в устата.

— Очарователно – измърмори Пендъргаст

— На около шестнайсет се озовава в Япония, където се забърква с банда от якудза. След някакъв акт на насилие, който токийската полиция още разследва, тя, както изглежда, заминава за Кантон в Китай, където влиза в една от местните триади. Според нашите разузнавателни източници вродената й склонност към насилие й помага бързо да се изкачи в йерархията. Почти веднага се квалифицира от „49“[46] в „426“ – бияч с „червен кол“, чиято задача е да управлява и провежда нападателни операции. На двайсет и една вече е готова да се изкачи още по-високо в йерархията, но се случва нещо. Не знаем какво, но тя заминава от Китай в Съединените щати.