Обсидиановата стая
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Пендъргаст“ #16
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546558275
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Обсидиановата стая». Краткое содержание книги:
— Да, разбира се. Малко шампанско?
— Не тази вечер. – Тя издърпа ръката си от неговата.
Диоген се замисли за момент.
— Констънс, може ли преди вечеря да ми отделиш малко време? Налага са да проведа рутинни изследвания на кръвта, след като еликсирът е в тялото ти вече два дни.
— Бях достатъчно съживена, благодаря.
Недостатъчно за моя вкус, помисли си Диоген, но бързо прогони тази недостойна мисъл от главата си.
— Скъпа, това е съществена част от процеса.
— Защо? Преди не си го споменавал.
— Наистина ли? Толкова съжалявам. Уверявам те, съвсем стандартна процедура. Рутинна проверка след всяко вливане на лекарства.
— Какво може да не е наред?
— Всичко е наред, скъпа. Всичко! Просто медицински предохранителни мерки. А сега може ли? Нека свършим бързо работата.
Тя бръсна косата си от очите.
— Добре, но моля те, побързай.
После започна да навива ръкава си, а Диоген отиде при шкафа, където държеше материалите за инфузия. Извади оттам комплект за взимане на кръв и се върна. Сложи парче стерилна марля върху масичката за сервиране и притисна бялата й ръка върху нея, стегна турникета, потупа вените й, вкара една много голяма игла „Вакутейнер“ и източи трийсет милилитра.
— Наистина ли имаш нужда от толкова много кръв? Това е достатъчно и вампир да задави.
— Съвсем стандартно количество. – Наистина беше много по-голямо от обичайното, но Диоген имаше нужда от много, за да работи с него.
Бързо извади иглата, притисна памук към раната и сви ръката й нагоре.
— Готово! – обяви той колкото можеше по-ведро.
Тя въздъхна раздразнено.
— Мисля днес да си легна рано. Чувствам се направо източена, и то в буквалния смисъл.
— И няма да вечеряш? Ще приготвя агнешки шишчета по гръцки.
Раздразненото изражение на лицето й омекна малко.
— Звучи много съблазнително, но за съжаление не съм гладна.
— Не се притеснявай, няма значение. Да те изпратя ли до горе?
Раздразненото изражение се върна.
— Моля те, стига си се въртял около мен. Ще се справя и сама.
Тя излезе през вратата на библиотеката и след миг чу леките й стъпки да се качват нагоре по стълбището.
Той зачака, заслушан напрегнато в едва доловимите звуци от нейните движения. Теч на вода и накрая пълна тишина.
Диоген бързо грабна епруветката с кръв и забърза по тъмните коридори към вратата за мазето, където беше лабораторията му.
Сега даде пълна свобода на своите чувства и опасения. Бързо започна да подготвя тестовете за нейното здравословно състояние: пълна кръвна картина: бели кръвни телца; диференциална кръвна картина за определяне на основните редове бели кръвни клетки; червени кръвни клетки; хематокрит; индекси на червените кръвни клетки; тромбоцити и кръвна натривка.
Малко по-късно вечерта усети, че ръцете му треперят, и спря за малко, за да затвори очи, скръсти ръце, да се съсредоточи и да изпразни съзнанието си. След това продължи, като внимаваше да не се разсейва. Не можеше да си позволи повече грешки.
Минаваше полунощ, когато се получиха окончателните резултати. Докато числата излизаха, картината започна да се изяснява и Диоген отново се разтрепери. Това беше катастрофа. Къде беше сбъркал? Обаче вече знаеше отговора. Тъй като разполагаше с материал само от един труп, се бе наложило да свърши някои неща набързо и да направи някои малки и напълно логични предположения.
Медицината обаче никога не е проста. Трябваше да започне с материал от два трупа. Грешката не беше фатална. Поне засега. Но в името на Констънс този проблем трябваше да бъде решен, и то веднага.
Когато над океана се пукна зората, Диоген тихо се качи от мазето. За кратко се отби в своите стаи, съблече дрехите си и сложи сутрешния халат, намокри и среса косата си, накрая се потупа по бузите, за да им върне малко от цвета, и слезе в кухнята. За своя изненада намери Констънс при машината за еспресо да приготвя кафето.
— Станала си рано – отбеляза той, изпълвайки гласа си с фалшива веселост.
— Не можах да спя.
Видът й го потвърждаваше. Черни кръгове и сив оттенък на иначе бледата й кожа, по шията и голите рамене прозираха сини вени, а по челото се виждаха капчици пот въпреки прохладната утрин. Диоген преглътна въпроса дали се чувства добре.
— Скъпа, надявам се да нямаш нищо против, че днес трябва набързо да ида до Кий Уест, за да купя малко растителни продукти и оборудване за лабораторията. Ще отсъствам целия ден, през нощта и може би част от утрешния. Ще можеш ли да се оправиш сама?