Обсидиановата стая
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Пендъргаст“ #16
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546558275
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Обсидиановата стая». Краткое содержание книги:
Лонгстрийт откъсна очи от екрана.
— Оттогава живее тук, макар че, изглежда, няколко пъти е ходила в Европа. Като се имат предвид престъпленията, които вероятно е извършила, тя е високо функциониращ социопат[47], който убива и осакатява преди всичко за собствено удоволствие. Показва удивителна способност да се крие на видни места и винаги да се изплъзва от властите. Тази полицейска снимка е единствената, с която разполагаме. Направена е в Амстердам. На следващия ден е избягала.
— Идеалната съучастничка за Диоген – отбеляза Пендъргаст.
— Точно така – въздъхна Лонгстрийт. – Идентифицирането на Грейлинг е без съмнение успех. Въпреки това, като се има предвид умението й да се изплъзва от полицията, съмнявам се, че ще постигнем някакъв значителен материален напредък. – Той погледна Пендъргаст. – Предполагам, че особено внимателно си претърсил вилата, където двамата са били отседнали?
— Така е.
— И?
— Била е педантично почистена.
Лонгстрийт се протегна, прокара пръсти през дългата си металносива коса.
— Въпреки това ще изпратим там специализиран екип за разследване на местопрестъплението.
— Съмнявам се, че ще намерят нещо повече от това. – Пендъргаст бръкна в джоба си, извади найлоново пликче и го подаде на Лонгстрийт: малка ивица зеленикаво синя хартия.
Лонгстрийт го взе.
— Интересно.
— Намерих я заклещена между две дъски на дюшемето близо до вентилационната шахта.
Докато Лонгстрийт въртеше плика в ръцете си, Пендъргаст продължи.
— Това е част от касова бележка за бижу – златен пръстен с рядък камък – танзанит. Бих предположил, че е подарък от Диоген за Флавия. Може би награда за добре свършена работа.
— Значи с малко късмет можем да използваме това, за да проследим продажбата обратно до Диоген – каза Лонгстрийт. – Разбира се, ако знаехме къде е бил купен този пръстен. Жалко, че името на магазина е откъснато.
— Но ние знаем магазина. Има само един, който използва този специфичен цвят за свое лице пред света.
Лонгстрийт отново огледа касовата бележка. Накрая се усмихна – бавна победоносна усмивка.
46.
Диоген влезе в библиотеката, носейки поднос със сребърна кофа за лед с бутилка шампанско и две чаши. Остави го на масата за сервиране и се обърна към Констънс, която седеше на пейката зад клавесина и мързеливо прелистваше нотни листове.
— Ще имаш ли нещо против да се насладя на чаша шампанско, докато те слушам да свириш? Разбира се, ако ти се свири.
— Не, разбира се. – Тя се обърна към клавиатурата. Можеше да види каква е партитурата на поставката: прелюдии към „Изкуството да свириш на клавесин“ от Франсоа Купрен. Отвори шампанското, наля си в чашата и се настани удобно в креслото.
Беше много загрижен, дори повече от загрижен. Тази сутрин Констънс беше станала в десет, което му се стори много късно, макар да не беше сигурен – някои хора наистина спяха прекомерно дълго. На вечеря снощи беше яла много малко и едва се докосна до великолепната закуска, която й беше приготвил. Бяха минали четирийсет и осем часа от инфузията и въздействието от нея вече трябваше да се прояви, и то силно. Разбира се, този живот беше напълно нов за Констънс и трябваше да се очаква известно време за приспособяване. Онова, което се забелязваше, можеше да е по-скоро емоционално, а не физическо. Може би тя също изпитваше съмнения.
Докато беше зает с мислите си, чу началните ноти от първата прелюдия в си мажор, бавни и величествени. От техническа гледна точка това не беше трудно музикално парче. Но когато пръстите й побягнаха по клавишите, а богатите ниски звуци на клавесина изпълниха уютното помещение, Диоген чу, че тоновете са неравни, колебливи. Изстена заради една погрешна нота, после още една. И тогава Констънс спря да свири.
— Съжалявам – извини се тя. – Изглежда съм прекалено разсеяна.
— Добре ли си? – попита той небрежно.
— Много добре, благодаря – дойде острият отговор. – Просто не ми се свири.
47
Високоинтелигентен и добре интегриран в обществото социопат. – Б.пр.