Обсидиановата стая

Пендъргаст се вгледа напрегнато в името. Отдолу като на палимпсест[48] се виждаше, че фамилното име Маккормик е сменило наскоро някакво друго.

— Нека проверя дали тя е…

Обаче Пендъргаст вече беше хванал дръжката на вратата и я отваряше.

— Чакайте, сър, не може да влезете просто така!

Той прекрачи прага, а продавачът го последва по петите. Пендъргаст се обърна, сложи ръка на гърдите му, избута го назад и затвори вратата под носа му. Видя резето и го бутна на мястото му, след това се завъртя към човека в кабинета. Жена около четирийсетте седеше зад голямо антикварно писалище и го гледаше учудено в лицето.

— Какво има? – попита тя.

Пендъргаст я огледа. Тя беше много привлекателна, добре облечена жена. Носеше костюм, а около врата красива, ненатрапчива перлена огърлица. На лицето й вече се изписваха гняв и тревога. Продавачът чукаше тихо, но трескаво по вратата. Приглушеният му глас долиташе през нея.

— Сър, не може да нахлувате така! Госпожа Маккормик е заета. Ало, госпожо Маккормик, да извикам ли охраната? Госпожо Маккормик!

Пендъргаст заговори на жената.

— Отпратете го.

— Кой сте вие да нахлувате по този начин? И да заключвате вратата ми? – Тя протегна ръка към телефона.

Пендъргаст се поклони леко.

— Аз съм просто клиент с малък проблем, който само вие, скъпа госпожо Маккормик, можете да решите. Моля, много моля да ми помогнете. – Той я дари с най-омайната си усмивка.

— Госпожо Маккормик! Госпожо Маккормик!

Жената стана от стола си, огледа Пендъргаст от горе до долу, после отиде при вратата и каза през дървото.

— Всичко е наред. Няма нужда от охраната. Аз ще се погрижа за клиента. Можете да си вървите.

След това се върна обратно при Пендъргаст и започна да обикаля около него, разглеждайки го с любопитство. Тревогата беше изчезнала от лицето й.

— Как се казвате?

— Алойшъс Шингу Ленг Пендъргаст.

Тя повдигна вежди.

— Страхотно име, господин Пендъргаст. Ню Орлиънс?

— Точно попадение. Моля, наричайте ме Алойшъс.

— Алойшъс – каза тя и отиде зад бюрото си, но остана права, – имате малък проблем?

— Точно така. – Той извади мръсната касова бележка от джоба си и я вдигна срещу нея. – Тя е за бижу, купено преди около пет седмици. Платено е в брой. Трябва ми името на човека, който го е купил.

— Сигурна съм, знаете, че тази информация е поверителна. Ние сме магазин за скъпоценности. Представете си как биха се почувствали нашите клиенти, ако всеки може да дойде и да научи името на някой купувач.

— Представям си.

— Освен това, ако е платено в брой, така или иначе няма да знаем неговото име.

— Било е пръстен и според тази бележка го е донесъл отново, за да бъде коригиран.

— Е, в такъв случай ще знаем името. Но… както вече казах, това е поверително.

— Ето защо дойдох при вас. Моята съпруга ми е сложила рога. Той й е купил пръстен. Искам да разбера кой е.