Обсидиановата стая
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Пендъргаст“ #16
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546558275
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Обсидиановата стая». Краткое содержание книги:
— Тук – започна – идвам да забравя себе си и света. Това е моето място за медитация.
— Изключително е. Ефектът от светлината направо не е за вярване.
— Да. Констънс, нали разбираш, че големият ужас в моя живот е, че мога да виждам само в бяло и черно. Цветовете ми бяха отнети… от Събитието насам.
Тя знаеше, че Събитието е трагичната случка в неговия живот, която освен другото го оставя сляп с едното око.
— Аз се вкопчих в спомените за багрите. Но щом вляза тук, в тази монохромна светлина, все някак успявам да зърна цветовете, които толкова много ми липсват. С ъгълчетата на очите мога да виждам ефимерни цветни проблясъци.
— Как?
Той протегна ръце.
— Тези стъкла са изсечени и полирани от минерал, наречен обсидиан. Всъщност това е вулканично стъкло. Когато взаимодейства със светлината, обсидианът придобива някои необикновени свойства. Някога проведох специално проучване за въздействието на светлината и звуците върху човешкото тяло и това – той обхвана околността с ръка – е един от резултатите.
Констънс отново се огледа. Утринното слънце огряваше едната страна на храма и светлината дифузираше вътре – хладна и сива – сякаш идваше едновременно отвсякъде и отникъде. Другата страна на храма беше тъмна, но не черна. В помещението нямаше нито чисто бяло, нито чисто черно – всичко беше в безкрайни отсенки на сивото.
— Значи това е твоята обсидианова стая.
— Обсидианова стая… да, може да се нарече така. Да, можеш така да я наричаш.
— А ти как я наричаш?
— Моят толос.
— Толос. Кръгъл гръцки храм.
— Точно така. Този е изграден с размерите на малкия толос в Делфи.
Той замълча, а на Констънс й беше достатъчно да стои и да попива тази забележителна ведрина, прекрасната простота на пространството. Беше тихо и тя почувства, че изпада в най-странната мечтателност, подобно на сън състояние на небитие, усещане за постепенно изчезване на „аза“.
— Да вървим.
Тя си пое дълбоко дъх, връщайки се в действителността, и след миг се озова отвън, премигваща от ярката светлина, съкрушена от приливната вълна от цветове, които я поглъщаха.
— Искаш ли да продължим обиколката?
Тя го погледна.
— Аз… чувствам се леко дезориентирана. Искам да се върна в библиотеката и да почивам. После, ако нямаш нищо против, ще пообиколя сама.
— Разбира се – отговори Диоген и разпери ръце. – Островът, скъпа, е твой.
44.
Диоген, който почиваше в своята всекидневна на втория етаж, чу Констънс тихо да слиза по задното стълбище, да отваря вратата отзад и да пресича верандата. Тя стъпваше много леко, но неговият слух беше необичайно остър и той можеше да проследява движенията й само по звука. Стана, погледна през прозореца и след минутка я видя да поема по пътеката към южния край на острова.
Разбираше, че тя до голяма степен е като диво животно: тигър или може би мустанг. Опитомяването на подобно животно изисква безкрайно търпение, нежност и доброта. И както при опитомяването на тигър от неговия дресьор, решаването на някакъв проблем с насилие можеше да завърши фатално. Все още беше удивен, че я завоюва поне отчасти, успя да я придума да напусне замъка на Пендъргаст и да я доведе тук. Така сбъдна най-лелеяните си мечти, най-съкровените си фантазии. Но опитомяването не беше завършено. Сега беше най-деликатният момент – бяха стигнали до точката, когато и заради най-дребното нещо животното може да хукне.
Най-важното беше да им оставиш свободата. Никога не ги затваряй в клетка и не ги притискай в ъгъла. Опитомяването се извършва отвътре, не отвън. То е прелъстяване, а не завоюване. Констънс охотно щеше да изплете своите въжета, своите собствени окови и да си ги сложи. Това беше единственият начин, по който можеше да се получи. Разбира се, той разполагаше с възможно най-голямата примамка: еликсира. Когато започне да чувства подмладяващото му въздействие… това, надяваше се, ще бъде повратната точка.
Сега, когато тя беше излязла от къщата, той се обърна към подноса, който му беше донесъл Гурумара. Върху него лежеше едно-единствено писмо, пристигнало в пощенската кутия, която беше наел в Кий Уест. Взе перлен нож за отваряне на писма, сряза спретнато по-големия пощенски плик за препращането и извади по-малък отвътре. Сряза и него и извади един лист. Писмото беше изписано с дребен, акуратен, заострен почерк. Беше доволен да види, че нямаше обръщение, нито подпис накрая или адрес за отговор, въпреки това знаеше много добре от кого е.
„Направих всичко за теб.
Всичко. Получи се точно както беше планирано. Няма нужда да се тревожиш за задачата, която ми възложи, защото постигнах всичко, което ме помоли да направя, без да оставям следи. Малко по-здрава хватка от разрешената от теб – това е всичко. Ще те запозная с подробностите, когато се видим, което, надявам се, ще е колкото може по-скоро.