Тайната на забранената книга [bg]

— Мак! Господи, Мак, къде си? Трябва да говоря с теб. Попаднах право на гласовата ти поща. Какво правиш, защо мобилният ти телефон е изключен? Трябва да ми се обадиш в мига, в който чуеш това. Имам предвид в същия момент.

Въпреки тягостната лятна жега, внезапно се вледених, кожата ми стана лепкава.

— О, Мак, всичко така се обърка. Мислех, че знам какво правя. Мислех, че той ми помага, но… боже, не мога да повярвам, че бях толкова глупава! Мислех, че съм влюбена в него, а той е един от тях, Мак. Той е един от тях!

Мигнах неразбиращо. Един от кои? Освен това кой беше „той“, който беше един от „тях“ на първо място? Алина влюбена? Няма начин! С Алина си казвахме всичко. Освен няколко момчета, с които беше излизала случайно през първите месеци в Дъблин, не беше споменавала да има някой друг в живота й. И определено нямаше нито един, в когото да е влюбена.

Гласът й се задави от сподавен плач. Ръката ми се стегна в мъртва хватка върху телефона, сякаш може би можех да задържа сестра си чрез него. Задръж тази Алина жива и в безопасност! За няколко секунди се чуваше пращене, а когато отново заговори, беше понижила гласа си, сякаш се страхуваше да не бъде подслушана.

— Трябва да говорим, Мак. Толкова много неща не знаеш. Боже мой, дори не знаеш какво си! Има толкова много неща, които трябваше да ти кажа, но мислех, че мога да те държа настрана, докато нещата не станат по-безопасни за нас. Ще се опитам да се прибера — гласът й се пречупи и тя се засмя горчиво с един хриплив звук, напълно нехарактерен за Алина, — но не мисля, че той ще ми позволи да напусна страната. Ще ти се обадя щом… — още пращене. Ахване. — О, Мак, той идва — гласът й спадна до настоятелен шепот. — Чуй ме! Трябва да намерим… — следващата й дума прозвуча изопачена или чуждестранна, нещо като ши-саду. — Всичко зависи от това. Не можем да им позволим да я имат. Трябва да стигнем до нея първи. Той ме е лъгал през цялото време. Сега знам какво е и знам къде…

Мъртва тишина.

Обаждането беше прекъснато.

Седях зашеметена, опитвах се да извлека някакъв смисъл от току-що чутото. Мислех, че имам раздвояване на личността и че има две Мак — една, която имаше представа какво става в света около нея, и една, която едва може да следи реалността достатъчно добре, за да се облече сутрин и да сложи обувките си на съответните крака. Мак, която имаше представа, сигурно беше умряла заедно с Алина, защото другата Мак очевидно не знаеше основни неща за сестра си.

„Била е влюбена и не ми е споменала! Нито веднъж. А сега изглежда, че това е най-малкото от нещата, които не ми е казала.“ Бях сащисана. Бях предадена. Имаше цяла една огромна част от живота на сестра ми, която тя беше държала в тайна от мен с месеци.