Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
точки.
Родителите й се качиха на горния етаж един час по-късно и тя се
напрегна в очакване на почукването на баща си. Но той не почука.
Това беше странно. Баща й с неговата властност беше точен като
часовник и в предвидимостта му имаше нещо изненадващо успокоително.
Въпреки това тя не обичаше да има вземане-даване с него.
Сложи книгата настрана, изгаси лампата и мушна краката си под
обшития с дантела юрган. Дълго лежа под балдахина на леглото, без да
може да заспи, и накрая чу големият стенен часовник срещу стълбите да
отброява дванайсет пъти.
Полунощ.
Измъкна се от леглото, отиде до дрешника, извади раницата и отвори
ципа. Дъската Уиджа* изпадна и се разтвори на пода с лице нагоре.
Джейн я грабна, уплашена да не се е счупила, и намести стрелката.
[* Уиджа — спиритическа дъска за викане на духове. — Б.р.]
С приятелките й очакваха с нетърпение да играят, защото всички
искаха да научат за кого ще се омъжат. Джейн харесваше момче на име
Виктор Браун, който беше в класа й по математика. Напоследък често
разговаряха и тя много се надяваше да станат двойка. За беда не беше
сигурна в неговите чувства към нея. Може би я харесваше само защото му
даваше отговорите на задачите.
Джейн положи дъската на леглото си, отпусна ръце върху стрелката и
дълбоко пое дъх.
— Как се казва момчето, за което ще се омъжа?
Не очакваше стрелката да помръдне. Така и стана.
Опита още няколко пъти и се облегна назад ядосана. След минута
почука на стената над леглото си. Сестра й почука обратно в отговор и не
след дълго се промъкна през вратата. Развълнува се, като видя дъската, скочи на леглото и заподхвърля стрелката във въздуха.
— Как се играе?
— Шшт! — Боже, ако ги хванеха, щяха да ги накажат да не излизат.
Завинаги.
— Извинявай — Хана седна с подвити под себе си крака. — Как…?
— Задаваш въпроси и играта ти дава отговори.
— Какво можем да питаме?
— За кого ще се омъжим — Джейн вече беше притеснена. Ами ако
отговорът не беше Виктор? — Започни ти. Сложи ръка върху стрелката, но без да я буташ. Ето така. Добре… За кого ще се омъжи Хана?
Стрелката не помръдна. Дори след като Джейн повтори въпроса.
— Повредена е — Хана се дръпна.
— Чакай да пробвам с друг въпрос. Сложи си ръцете пак там —Джейн пое дълбоко въздух. — За кого ще се омъжа аз?
Чу се тихо проскърцване и стрелката започна да се движи. Когато се
спря на «В», Джейн потръпна. Със сърце в гърлото тя наблюдаваше как
продължи към «И».
— Виктор е! — заяви Хана. — Ще се омъжиш за Виктор!
Джейн дори не си направи труда да шътне на сестра си. Беше
прекалено хубаво, за да е…
Стрелката се придвижи към «Ш». «Ш» ли?
— Това е грешка — промълви Джейн. — Трябва да е грешка.
— Не спирай. Нека да видим кой е.
Но ако не беше Виктор, тогава кой. Не познаваше момче, чието име
да започва с «Виш…». Джейн се опита да пренасочи стрелката, но тя
настояваше да стигне до буквата «Ъ». И накрая «С».
ВИШЪС.
Страх изпълни гърдите на Джейн.
— Казах ти, че е повредена — измърмори Хана. — Що за име е
Вишъс?
Джейн отмести поглед от дъската и потъна обратно във
възглавниците. Това беше най-ужасният й рожден ден досега.
— Може би трябва да опитаме отново — предложи Хана. Когато
Джейн се поколеба, тя се намръщи. — Хайде, и аз искам отговор. Така ще
е честно.
Сложиха пръсти обратно върху стрелката.
— Какво ще получа за Коледа? — попита Хана.
Стрелката не помръдна.
— Опитай с «да» или «не», за да я накараш да се задвижи — каза
Джейн, още притеснена от отговора, който беше получила. Може би
дъската имаше проблеми с правописа.
— Ще получа ли нещо за Коледа? — смени въпроса Хана.
Стрелката изскърца.
— Дано да е пони — избъбри Хана, докато стрелката се движеше. —Трябваше това да попитам.
Стрелката спря на отговор «не».
И двете се втренчиха невярващо в нея.
Хана обгърна тялото си с ръце.
— Но аз искам подаръци.
— Това е само игра — отсече Джейн и затвори дъската. — И наистина
е повредена. Преди малко я изпуснах.
— Искам подаръци.
Джейн се протегна и прегърна сестра си.
— Не се тревожи заради тази тъпа дъска. Аз задължително ще ти
подаря нещо за Коледа.
След като малко по-късно Хана си тръгна, Джейн се мушна отново
под завивките.
Противна дъска. Противен рожден ден. Всичко беше противно.
Докато затваряше очи, осъзна, че така и не беше отворила картичката
от Хана. Светна отново лампата и се протегна към нощното си шкафче.