Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
Вътре пишеше:
«Винаги ще се държим за ръце. Обичам те. Хана»
Отговорът, който бяха получили за коледните подаръци, беше
абсолютно погрешен. Всички обичаха Хана и винаги й подаряваха по
нещо. Дори понякога успяваше да размекне баща им, а това никой друг не
го умееше. Така че, разбира се, щеше да получи подаръци.
Глупава дъска.
След известно време Джейн заспа. Явно беше заспала, защото Хана я
събуди.
— Добре ли си? — попита Джейн и седна в леглото. Сестра й стоеше
до нея в памучната си нощница със странно изражение на лицето.
— Трябва да вървя — гласът на Хана беше тъжен.
— В банята ли? Лошо ли ти е? — Джейн отметна завивката настрана.
— Ще дойда с теб.
— Не можеш — въздъхна Хана. — Трябва да тръгвам.
— Като свършиш, каквото имаш да вършиш там, ела да спиш при мен, ако искаш.
Хана погледна към вратата.
— Страх ме е.
— Не е приятно да ти е лошо. Но аз винаги ще съм насреща за теб.
— Трябва да тръгвам — Хана изведнъж изглеждаше толкова
пораснала. Никак не приличаше на десетгодишна. — Ще се опитам да се
върна. Ще направя всичко възможно.
— Добре — може би сестра й имаше температура. — Да повикам ли
майка?
Хана поклати глава.
— Исках да видя само теб. Заспивай.
Хана излезе от стаята и Джейн положи глава обратно на
възглавницата си. Искаше да отиде да провери дали сестра й е добре, но
сънят я пребори, преди да успее да предприеме нещо.
На следващата сутрин я събудиха нечии тежки стъпки, тичащи по
коридора. Първо реши, че някой е изпуснал нещо, оставящо леке на
килим, стол или покривка, но после чу сирена на линейка да приближава
по алеята.
Джейн стана от леглото, погледна през прозореца и после подаде
глава в коридора. Баща й говореше с някого на долния етаж, а вратата на
стаята на Хана беше отворена.
Джейн мина на пръсти по персийския килим. Сестра й никога не
ставаше толкова рано в събота. Явно наистина не беше добре.
Спря на прага. Хана лежеше в леглото с очи, вперени в тавана.
Кожата й беше с цвета на снежнобелите чаршафи около нея. Не мигаше.
В отсрещния ъгъл на стаята, възможно най-далече от Хана, майка им
беше седнала пред прозореца. Коприненият й халат с цвят на слонова кост
се стелеше на пода около нея.
— Връщай се в леглото. Веднага.
Джейн се втурна обратно към стаята си. Докато затваряше вратата, видя баща си да се качва по стълбите с двама мъже в тъмносини
униформи. Говореше авторитетно и тя различи думите вроден порок на
сърцето.
Джейн скочи в леглото си и се зави през глава. Докато трепереше в
мрака, се почувства много малка и уплашена.
Дъската не беше сгрешила. Хана нямаше да получи коледни подаръци
и нямаше да се омъжи.
Но малката сестричка на Джейн удържа обещанието си. Тя наистина
се върна.
1.
— Изобщо не се чувствам добре в това.
Вишъс вдигна поглед от отрупаното си с компютри бюро. Бъч О’Нийл
стоеше изправен насред дневната, облечен в прилепнали кожени
панталони и с изражение: «Това шега ли е» на лицето.
— Не са ти по мярка ли?
— Не в това е въпросът. Никого не искам да обидя, но приличам на
някой от «Вилидж Пийпъл» — Бъч разпери мускулестите си ръце.
Светлината се отразяваше в голите му гърди. — Хайде, моля ти се!
— Предвидени са за бой, не за модно ревю.
— Също и шотландските поли, но да си ме виждал да развявам
карета?
— Слава Богу, не. Твърде кривокрак си за тях.
Бъч придоби отегчено изражение.
— Що не ме целунеш отзад?
Ще ми се, помисли си Ви.
Намръщи се и извади кесията си с турски тютюн. Приготви
хартийката, сипа тютюн върху нея и докато си свиваше цигара, отново си
напомни нещо за кой ли път напоследък. Бъч беше щастливо обвързан с
любовта на живота си, а и дори да не беше, тази игра не я играеше.
Ви запали цигарата и вдиша, като се стараеше да не поглежда към
ченгето, но безуспешно. Проклетото му периферно зрение все го
подвеждаше.
Да му се не види, той беше един сбъркан перверзник. Особено що се
отнася до тия впити панталони.
През последните девет месеца се беше сближил с Бъч повече, отколкото с всеки друг, когото беше срещал през тристате си години
съществуване. Бяха делили общо жилище, бяха се напивали и тренирали
заедно. Рамо до рамо бяха преминали през смъртни опасности и фатални
пророчества. Беше помогнал на природните закони да се променят, за да
го превърне от човек във вампир. После го бе лекувал, когато се беше
захванал с враговете на расата им. Също така го беше предложил за член