Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
на Братството… и го беше подкрепил, когато се обвърза със своята шелан.
Докато Бъч крачеше наоколо в опит да посвикне с кожените
панталони, Ви се взря в седемте букви, изписани със староанглийски
шрифт на гърба му: МАРИСА.
Двете А-та бяха негово дело и се бяха получили доста добре, въпреки
че ръката му беше треперила през цялото време.
— Не съм сигурен, че се чувствам добре с тях — заяви Бъч.
След церемонията по бракосъчетанието Ви беше освободил Дупката
за остатъка от деня, за да осигури на щастливата двойка нужната
уединеност. Прекоси двора на имението, затвори се в една стая за гости в
голямата къща с три бутилки уиски и здраво се напи. Обаче така и не успя
да достигне мечтаната цел да изпадне в безсъзнание. Безмилостната
истина го беше държала буден: Ви беше привързан към съквартиранта си
по начин, който много усложняваше нещата, но въпреки това не
променяше нищо.
Бъч знаеше какво става. Та те бяха толкова близки, че можеше да чете
Ви като отворена книга повече от всеки друг. Мариса също беше наясно, тъй като не беше глупава. И братята знаеха, защото с манталитета им на
стари моми тези глупаци не оставяха никой да има тайни.
Всички го приемаха.
Не и той. Неспособен бе да понесе чувствата. Както и себе си.
— Ще изпробваш ли останалата част от облеклото — изпусна дим
той, — или ще роптаеш срещу панталоните още малко?
— Не ме карай да дойда и да те фрасна.
— Защо да те лишавам от любимото ти занимание?
— Защото вече ме заболяха пръстите — Бъч отиде до едно от
канапетата и взе бронята за гърдите си. Плъзна я по широките си рамене и
кожата обви идеално мускулестия му торс. — Дявол да го вземе, как успя
да докараш толкова точен размер?
— Взех ти мерки, не помниш ли?
Бъч закопча бронята, наведе се и прокара пръсти по черната лакирана
кутия. Загледа се в герба на Братството на черния кинжал, после проследи
с поглед изписаното на Древния език, което гласеше: «Дистройър, потомък на Рот, син на Рот»
Новото име на Бъч. Старата му благородническа династия.
— За Бога, отвори я — Ви угаси цигарата, сви си нова и я запали.
Добре, че вампирите не боледуваха от рак. Напоследък палеше цигара от
цигара като бесен. — Хайде!
— Още не мога да повярвам.
— Просто отвори проклетата кутия.
— Наистина не мога…
— Отвори я! — Ви вече бе толкова изнервен, че беше готов да се
изстреля от проклетия стол.
Ченгето отключи закопчалката от масивно злато и вдигна капака.
Върху червения сатен лежеше комплект от четири кинжала с черни
остриета, всеки от тях смъртоносно остър и идеално балансиран за ръката
на Бъч.
— Света Богородице, Божия майко… Прекрасни са.
— Благодаря — изпусна дима Ви. — Мога да пека и вкусен хляб.
Полицаят го стрелна с лешниковите си очи.
— Направил си ги за мен?
— Да, но не е кой знае какво. Правя ги за всички нас — Ви вдигна
облечената си в ръкавица дясна ръка. — Бива ме с горещи неща, както
знаеш.
— Ви… благодаря ти.
— Няма нищо. Както вече казах, аз съм ковачът на хладните оръжия.
Това ми е редовно занимание.
Да, но може би невинаги влагаше такова старание. Беше прекарал
последните четири дни в работа по тях, за да ги направи достатъчно добри
за Бъч. Шестнайсетчасовите маратони, през които с прокълнатата си
нажежена ръка бе обработвал стоманата, му докараха болки в гърба и бяха
уморили очите му, но той беше твърдо решен да създаде нещо достойно за
мъжа, на когото щяха да служат оръжията.
Въпреки това не бяха достатъчно добри.
Ченгето взе един от кинжалите, положи го на дланта си и очите му
заблестяха.
— Боже, какво усещане само… — той заразмахва острието пред
гърдите си. — Никога не съм държал нещо толкова добре балансирано.
Пасва идеално в ръката ми. Истинско съвършенство.
Похвалата поласка Ви повече от всичко. Също така го и вбеси.
— Такива и трябва да бъдат, нали? — той смачка ръчно свитата
цигара в пепелника и загаси огънчето й. — Няма смисъл да излезеш на
бой, въоръжен с кухненски ножове.
— Благодаря.
— Добре де.
— Ви, сериозно…
— Майната ти.
Не последва очакваната реакция и той вдигна поглед.
По дяволите! Бъч стоеше пред него с очи, потъмнели от осъзнаването
на нещо, което на Ви му се искаше да не бе осъзнавал. Ви сведе поглед
към запалката си.
— Няма значение, ченге, това са просто оръжия.
Черният връх на кинжала се плъзна под брадичката на Ви и повдигна
главата му. След като му се наложи да срещне погледа на Бъч, тялото на