Ужас [bg]

Брезовите канута бяха грешка. Сега, двайсет и четири години по-късно, той беше готов да признае това — най-малкото пред самия себе си. Само след няколко дни в покритите с ледени буци води край северното крайбрежие, което достигнаха след повече от година и половина от отпътуването им от форт Резолюшън, крехките съдове бяха започнали да се разпадат.

Франклин, със затворени очи, пламнало чело и пулсираща глава, слушаше разсеяно непрекъснатото бърборене на Джейн и си спомняше за утрото, когато лежеше със затворени очи в спалния си чувал, докато навън Бак и Худ отброяваха петнайсетте крачки разстояние, а после се обърнаха един срещу друг и се приготвиха да стрелят. Проклетите индианци и проклетите voyageurs — в много отношения в еднаква степен диваци — се отнасяха към смъртоносния дуел като към забавление. Зелените чорапи, спомни си Франклин, в онази сутрин излъчваше почти еротично сияние.

Докато лежеше в спалния си чувал, Франклин, въпреки че беше запушил ушите си с длани, чуваше командата двамата да спрат, да се обърнат, да са прицелят, да стрелят.

После две изщраквания. А след това смях от тълпата.

През нощта суровият и груб Джон Хепбърн, старият шотландски моряк, който даваше командите по време на дуела, беше измъкнал барута и куршумите от грижливо подготвените пистолети.

Обезкуражени от несекващия смях на тълпата voyageurs и пляскащите се по коленете индианци, Худ и Бак се изплюха и закрачиха наперено в различни посоки. Скоро след това Франклин нареди на Джордж Бак да се върне във фортовете, за да купи още провизии от „Хъдсън Бей Къмпани“18. Бак отсъства почти цялата зима.

Франклин беше изял обувките и се бе хранил с лишеи, изстъргани от скалите — слузеста каша, от която на всяко уважаващо себе си английско куче би му се доповръщало, — но никога не беше опитвал човешко месо.

Една дълга година след предотвратения дуел в отряда на Ричардсън, тогава вече отделил се от групата на Франклин, навъсеният полудив ирокез Мишел Тероахауте застреля художника картограф мичман Робърт Худ право в средата на челото.

Седмица преди убийството индианецът беше донесъл на изнемощелия от глад отряд странен на вкус бут, твърдейки, че е от вълк, който е бил прободен смъртоносно от елен или убит от самия Тероахауте с рог от елен — историята на индианеца постоянно се променяше. Изгладнелите хора сготвиха месото и го изядоха, но не и преди доктор Ричардсън да забележи слаба следа от татуировка върху кожата. По-късно докторът каза на Франклин, че е сигурен, че Тероахауте се е върнал при тялото на един от voyageurs, който беше умрял седмица по-рано по пътя.

Изгладнелият индианец и умиращият Худ бяха останали насаме, когато Ричардсън, докато изстъргваше лишеи от скалите, чу изстрел. Самоубийство, твърдеше Тероахауте, но доктор Ричардсън, който беше ставал свидетел на немалко самоубийства, знаеше, че местоположението на куршума в мозъка на Робърт Худ изключваше възможността за самонараняване.