Ужас [bg]

В настоящия момент му се иска просто тази млада жена да отиде да се разходи в мрака сред ледовете и повече да не се върне.

Крозиър си спомня как преди четири месеца доктор Макдоналд се беше появил да докладва на него и на Франклин, след като я беше прегледал — в същия онзи следобед, когато нейният спътник беше умрял, давейки се в собствената си кръв. Тогава доктор Макдоналд бе казал, че според мнението му на медик, ескимоската е между петнайсет– и двайсетгодишна — възрастта на местните се определя изключително трудно, — достигнала е половата си зрялост, но по всичко личи, че е още девствена. Докторът беше казал още, че причината, поради която девойката не говори и не е издала нито звук дори след смъртта на своя баща или съпруг, е защото тя няма език. Според него езикът й е бил не отрязан, а отхапан почти изцяло — или от самата Безмълвна, или от някой друг.

Крозиър беше поразен — не толкова от факта, че езикът липсва, колкото от обстоятелството, че ескимоската е девствена. Той беше прекарал достатъчно дълго време в Арктика — особено по време на експедицията на Пари, когато зимуваха близо до ескимоско селище — за да знае, че местните жители се отнасят към сексуалните отношения толкова лековато, че мъжете са способни да предложат жените си и дъщерите си на китоловците или на Изследователската служба12 в замяна на най-евтините дрънкулки. Понякога жените сами се предлагаха — за забавление, хихикайки и бъбрейки си със своите приятелки или с дечурлигата, даже докато моряците се мъчеха, пуфтяха и стенеха между краката на смеещите се жени. Бяха като животни. Крозиър не би се учудил, ако кожите, които носеха, се окажеха техните собствени животински кожи.

Капитанът вдига облечената си в ръкавица ръка към козирката на фуражката си — завита с два пласта тежък шал, така че да не може нито да се свали, нито да падне — и казва:

— Моите почитания, мадам, но бих ви посъветвал в скоро време да се спуснете в каютата си. Тук започва доста да застудява.

Безмълвната се вторачва в него. Тя не мига, но дългите й мигли кой знае защо не са заледени. Разбира се, не казва нищо. Само го наблюдава.

Крозиър отново докосва символично шапката си и продължава обхождането на палубата — изкачва се на повдигнатата от леда кърма, после се спуска по десния борд и се спира, за да поговори с останалите двама вахтени, давайки на Ървинг време да слезе долу и да съблече връхните си дрехи, така че да не се създаде впечатление, че капитанът следва неотстъпно по петите своя лейтенант.

Вече приключва разговора си с последния треперещ от студ вахтен, старши моряк13 Шанкс, когато редник Уилкс, най-младият от морските пехотинци на борда, изскача иззад платната. Уилкс е навлякъл върху униформата си само две широки наметала и зъбите му започват да тракат още преди да предаде съобщението.