Ужас [bg]

Рос сръбна от уискито си.

— Мощни, ако планираш да прекараш релси по Северозападния морски път и да пуснеш по тях проклет локомотив.

Франклин се подсмихна добродушно на тези думи, макар че не виждаше нищо смешно в коментара и се почувства дълбоко засегнат. Често не можеше да разбере кога останалите се шегуват — самият той нямаше чувство за хумор.

— Но в действителност не чак толкова мощни — продължи Рос. — Тази хиляда и петстотин килограмова машина, която са наблъскали в трюма на твоя „Еребус“ произвежда само двайсет и пет конски сили. Двигателят на Крозиър е още по-неефективен… най-много двайсет конски сили. Корабът, който ще ви тегли на буксир отвъд Шотландия, „Ратлър“, произвежда двеста и двайсет конски сили с по-малък парен двигател. Това е корабен двигател, предвиден за работа в морето.

Франклин нямаше какво да възрази на тези думи, затова просто се усмихна и си взе чаша шампанско от преминаващ край него поднос. Тъй като пиенето на алкохол беше против всичките му принципи, му оставаше единствено да стои там с чаша в ръка, да поглежда от време на време спадащата пяна на шампанското и да чака удобен момент, за да се измъкне незабелязано.

— Помисли си колко допълнителни провизии можеха да се съберат в трюмовете на двата ти кораба, ако ги нямаше тези проклети двигатели — продължи да упорства Рос.

Франклин се огледа, сякаш търсейки спасение, но всеки разговаряше оживено с някой друг.

— Имаме повече от достатъчно запаси за три години, сър Джон — каза той най-накрая. — Или за между пет и седем години, ако се наложи да намалим дажбите. — Той отново се усмихна, опитвайки се да очарова киселата физиономия срещу себе си. — Освен това и „Еребус“, и „Ужас“ имат централно отопление, сър Джон. Нещо, което, сигурен съм, бихте оценили на вашия „Виктъри“.

Бледите очи на сър Джон Рос проблеснаха студено.

— „Виктъри“ беше смачкан като яйце между ледовете, Франклин. Модното парно отопление не би могло да помогне с нищо, не мислите ли?

Франклин се огледа, опитвайки се да срещне погледа на Фицджеймс. Или поне на Крозиър. На някого, който да му се притече на помощ. Изглежда, никой не забелязваше стария сър Джон и пълния сър Джон, заети тук с толкова сериозен, макар и неравностоен спор. Премина един сервитьор и Франклин остави недокоснатата чаша с шампанско върху подноса му. Рос гледаше изпитателно Франклин с присвитите си очи.

— А колко въглища са необходими, за да топлят един от корабите ви в продължение на един ден? — попита настойчиво старият шотландец.

— О, изобщо не знам, сър Джон — отвърна Франклин с очарователна усмивка. Той наистина нямаше никаква представа. Нито пък този въпрос го вълнуваше особено. Инженерите отговаряха за парните двигатели и въглищата. Адмиралтейството сигурно беше направило необходимите изчисления.

— А аз знам — каза Рос. — Ще изразходвате по сто и петдесет фунта22 въглища на ден само за да постъпва топла вода в тръбите, затоплящи каютите на екипажа. И по половин тон на ден от скъпоценните ви въглища само за да работи парният двигател. Когато сте на път — очаквай около четири възела скорост от тези грозни кораби-бомбардировачи — ще изгаряте от два до три тона въглища дневно. И много повече, ако се опитвате да си преправите път между ледовете. Колко въглища взимате със себе си, Франклин?