Изгубена завинаги
- Автор: Кобен Харлан
- Серия: Майрън Болитар #9
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубена завинаги». Краткое содержание книги:
пих встрани. Униформеният служител каза:
ала това не беше краят. Териса ми помогна, когато преди
- Моля, последвайте ме.
осем години имах най-голяма нужда от помощ, после пак
Това не ми хареса, но нима имах избор? Питах се, защо
изчезна и се потопи в мъката си.
тъкмо аз? Може би съществуваше някакъв френски закон
Но сега беше отново тук.
срещу очарование като моето, тъй като - ами, да! - трябва
Цели осем години Териса Колинс не се беше появявала
ше да има нещо такова.
не само в моя живот, но и в обществото. През деветдесетте
Служителят ме отведе в малко помещение без прозор
тя бе известна телевизионна звезда, първа водеща в Си Ен
ци. Бежовите стени бяха голи. Зад вратата имаше две куки
Ен, а после внезапно - пуф! - и изчезна.
със закачалки на тях. Седалките бяха пластмасови. В ъгъла
Самолетът кацна и се упъти към аерогарата. Грабнах
имаше маса. Служителят взе чантата ми и я постави отгоре.
чантата си - нямаше нужда да мина през проверка на ба-
Започна да се рови в багажа ми.
38
39
- Изпразнете си джобовете, ако обичате. Оставете всич
- Целта на посещението ви? - повтори въпроса си Бер
ко в тази купа. Събуйте се.
леан. - По работа или за удоволствие?
Подчиних се. Портфейл, мобилен телефон модел „Блек-
- За удоволствие.
бъри", няколко дребни банкноти, обувки.
- Къде ще отседнете?
- Трябва да ви претърся.
- В Париж.
Проявяваше голямо старание. Помислих си да пусна
- Къде в Париж?
някоя шега по адрес на работата му или да му предложа да
-В„ОтелД'Обюсон".
използва и разузнаването за своята цел, ала не бях сигурен
Той не си водеше бележки. Никой от тях не носеше нито
в чувството за хумор на французите. Дали Джери Луис1 бе
писалка, нито хартия.
известен във Франция? А може би визуалният гег би бил
- Сам ли ще бъдете? - попита Берлеан.
по-подходящ?
-Не.
- Седнете, моля.
Берлеан продължаваше да се бърше със салфетката. По
Седнах. Той излезе и взе вещите ми със себе си. Останах
едно време спря и намести очилата си с пръст. Понеже все
сам цели трийсет минути - да поохладя чувствата си, както
още не бях отговорил, той сви рамене и ме попита:
казват. Това не ми харесваше.
-Е?
В стаята влязоха двама мъже. Първият беше по-млад,
- Имам среща с приятелка.
към трийсетгодишен може би, приятен на вид, с пясъчно-
- Името й.
руса коса и с тридневна брада, каквато си пускат хубавите
- Необходимо ли е? - попитах.
момчета, за да изглеждат по-солидни. Носеше джинси и
- Не, господин Болитар, просто съм любопитен, макар
ботуши, закопчана догоре риза с навити до лактите ръкави.
че нямам никаква видима причина да ви задавам подобен
Облегна се на стената, кръстоса ръце на гърдите си и задъв-
въпрос.
ка клечка за зъби.
Аха, французите обичали сарказма.
Другият беше над петдесетгодишен с огромни телени
- Името?
очила и увиснала мазна коса, която очевидно имаше нужда
- Териса Колинс - отвърнах аз.
от сресване. Когато влезе, изтриваше ръцете си с хартиена
- Какво работите?
салфетка. Якето му сякаш бе специално изработено „само
- Агент съм.
за членове на клуба".
Берлеан очевидно се обърка. Но Льофевр, изглежда, не
Толкова за французите и тяхната висша мода.
разбираше английски.
По-възрастният заговори:
- Представлявам актьори, спортисти, писатели - обяс
- Каква е целта на посещението ви във Франция?
них аз.
Погледнах го, после преместих поглед върху оня с клечка
Берлеан кимна със задоволство. Вратата се отвори. Пър
та за зъби в уста, след това отново отправих очи към първия.
вият офицер подаде на Берлеан касетата с принадлежности
- А вие сте?
те ми. Постави я върху масата до чантата. После продължи
- Аз съм капитан Берлеан. А това е офицер Льофевр.
да си бърше ръцете.
Кимнах с глава на Льофевр. Той продължи да дъвче
- Вие не пътувахте заедно с госпожица Колинс, нали
клечката за зъби.
така?
- Не, тя е вече в Париж.
1 Голям американски комедиант, актьор, филмов продуцент и
- Ясно. Колко време ще останете във Франция?
режисьор, писател, певец и хуманист. - Б. пр.
- Не знам. Две или три нощи.
40
41
Берлеан хвърли поглед към Льофевр. Онзи кимна с гла
- Моето първо изречение към тебе беше: „Ела в Париж!" -
ва, отлепи гръб от стената и тръгна към вратата. Берлеан го
продължи Териса.