Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— Е? — попита Уолт.
— Пикник у Бъркхолдър — отвърна Брандън.
Вратите на кухненските шкафове висяха отворени и съдържанието бе разпиляно по плотовете: бисквити, мляно кафе, пакетчета чай, крекери, счупени буркани, доматен сос, конфитюри, туршии — невероятна бъркотия. Хладилникът бе полуотворен и пред него имаше разкашкана купчина от зеленчуци и месо, която се открояваше върху паркета от рециклирано дърво. От фризера като многоцветен водопад се стичаха замразена лимонада, портокалов сок и сладолед, които бяха оцапали всички стъклени рафтове.
Уолт не за първи път се сблъскваше с нахълтване на мечка в нечий дом. Баща му се присмиваше, че приема тези случаи като част от работата си.
— Снима ли белезите от нокти върху…
— Да! — сопна се Фиона, като все още отказваше да го погледне. — И върху шкафовете, и върху масата.
— А купчината пред хладилника?
— Снимах я — отвърна тя.
— Само за протокола — рече Уолт, — но трябва да знаеш, че положих големи усилия да я убедя…
— Явно са били недостатъчни — прекъсна го Фиона.
Смутен от този разговор, Брандън се опита да се изниже, но Уолт го спря.
— Как е проникнала? — попита го Уолт.
Брандън го поведе по един къс коридор към гараж за четири коли.
— Сигурно са го оставили отворен, макар собственикът да твърди, че не са. Изглежда, животното се е опитало да се промуши през кучешката вратичка… — Рамката й лежеше на парчета в коридора. — При което вратата се е отворила. Така го намерихме.
Уолт проучи касата на вратата, особено металните елементи, а после направи същото и с разбитата кучешка вратичка. Взря се в безупречно чистия гараж — голям, кажи-речи, колкото първия етаж на къщата — боядисан в корабно сиво. Слезе по трите стъпала и коленичи, така че светлината да пада под необходимия ъгъл.
— Ако Фиона вече не го е направила — каза той, — накарай я да снима металните чаркове на вратата и пода на гаража от няколко ъгъла.
— Добре. Но защо застрахователите ще се интересуват от пода? — зачуди се Брандън.
— Някога бил ли си на такова място? — попита Уолт.
— Разбира се.
— Отвори си очите и си използвай…
— … главата — довърши Брандън вместо него, цитирайки любимия израз на Уолт.
— Точно така.
Брандън огледа металните елементи, но не посмя да попита какво трябва да търси.
— Козина — поясни Уолт, без да се обръща, като се движеше по края на пода. — Животински косми. Кучешката вратичка е толкова тясна, че би трябвало да има косми, заседнали във винтовете или пантите.
Той бавно се приближаваше към вратата на гаража.
— Ами, да… — Брандън изглеждаше объркан.
— Кога за последен път си виждал мечка да подмине ягодово сладко, пък дори и в счупен буркан? — удиви се Уолт. — И откога мечките не надраскват вратата, докато се мъчат да я отворят? Надраскала е шкафа по средата, но не и вратата.
— Но нали има белези от нокти — възрази Брандън.
— Виж размера им — рече Уолт. — Такава едра мечка не минава на пръсти през вратата. А след като претършува цялата храна, не излиза, без да остави диря. — Той посочи към чистия под на гаража. — Да не е летяща?
— Добре де… — Брандън не звучеше убеден.
— Нека обработим данните — замислено продума Уолт. — Има вероятност мечката да е била двукрака.
— Каква? — недоразбра заместник-шерифът.
— И искам да разбера защо си е направила целия този труд.
4.
Уолт издърпа от барбекюто изпеченото свинско филе. Беше преметнал сакото си на облегалката на един стол в къщата и препасал престилка на „Сиатъл Сийхоукс“, за да предпази ризата и вратовръзката си. Беатрис точеше лиги в краката му. Седмицата бе минала бавно и мъчително спокойно. Той очакваше да се види с Фиона по-късно тази вечер.
— Не искам мъртво прасе — тросна се Емили, скръстила ръце. Единайсетгодишното й лице бе застинало в решителна гримаса.
— Недей така — започна да я увещава Уолт, събирайки нещата си върху дъската. — Това е вечерята ти. Обичаш бекон, нали?
— Да.
— Беконът е свинско, като това.
— Тогава защо да не ям бекон?