Вихрушка

Лицето на Гавалан се стегна: подигравката с жена му се плъзна под постоянната му защитна обвивка.

— Като говорим за провали, какво става с твоите катастрофирали инвестиции в Южна Америка, с глупавите ти разправии с „Тода Шипинг“ за танкерната флотилия, какво ще кажеш за загубата на договора за хонконгския тунел срещу „Пар-Кон/Тода“, за предателството срещу старите ни приятели в Хонконг чрез манипулирането на акции.

— Предателство, глупости! Стари приятели, глупости! Да не са малолетни! А какво са направили за нас напоследък? Шанхайците са по-умни от нас, и кантонците, и всички от континента, казвал си го милион пъти! Не е моя вината, че има петролна криза или че светът се обърка, че Иран е заложен или че арабите ни разпънаха на кръст заедно с японците, корейците и тайванците! — Линбар внезапно изпадна в ярост. — Забравяш, че сега сме в друг свят, Хонконг е друг, светът е друг!

Аз съм тайпанът на Струанови, аз съм натоварен да се грижа за „Ноубъл Хаус“, и всеки тайпан е имал поражения, даже и твоят прокълнат от Бога шибан Иън Дънрос, и ще има и още със заблудите си за нефтените богатства на Китай. Да… — Иън е прав за…

— Даже и Хег Струан е имала поражения, даже и проклетият ни основател, великият Дърк, да изгние в ада дано! Не е моя грешката, че светът се е побъркал. Мислиш, че можеш да бъдеш по-добър, така ли? — изкрещя Линбар.

— Двадесет пъти! — викна Гавалан в отговор. Линбар трепереше от ярост.

— Бих те уволнил, ако можех, но не мога! Трябва да те търпя, теб и твоето коварство. Ти се ожени в семейството, не си истинска част от него. Ако има Бог на небето, ти ще се провалиш! Аз съм тайпан, а ти никога няма да бъдеш, Бога ми!

Гавалан зачука по стъклената преграда и колата спря рязко. Той блъсна вратата и слезе.

— Дю-не-ло-мо, Линбар! — каза той през зъби и се втурна в дъжда.

Омразата им датираше още от края на петдесетте и началото на шестдесетте години, когато Гавалан работеше в Хонконг в „Струан“, преди да дойде тук по секретното нареждане на тогавашния тайпан Иън Дънрос, брат на тогавашната му жена Кати. Линбар отчаяно му завиждаше, тъй като той се ползуваше с доверието на Дънрос, докато Линбар — не, и най-вече за това, че Гавалан винаги имаше по-големи изгледи за успех да стане тайпан един ден, докато за Линбар се считаше, че няма шанс.

Древен закон за компанията на Струанови беше тайпанът да има пълната, неоспорима изпълнителна власт и неприкосновеното право сам да избира времето за пенсионирането си и наследника си, който трябваше да бъде член на вътрешния съвет и следователно по някакъв начин член на семейството, но щом веднъж решението бъде взето, да преотстъпи цялата власт. Иън Дънрос беше управлявал мъдро десет години, после беше избрал своя братовчед Дейвид Макструан да го наследи. Преди четири години, в разцвета на силите си, Дейвид Макструан — ентусиазиран, планинар — беше загинал при нещастен случай при катерене в Хималаите. Точно преди да умре и пред двама свидетели той изненадващо беше посочил за свой наследник Линбар. За смъртта му имаше полицейско разследване и от английските, и от непалските власти. Оказа се, че въжето и приспособленията му за катерене са били подменени.