Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
Базата им се състоеше от четири фургона за живеене, кухня, хангар за 212 — четиринадесет местен пътнически или товарен хеликоптер, и два 206 и площадки за кацане. Навеси за резервните части за сондите, торби с цимент, помпи, генератори и всички видове спомагателно оборудване за сондите, включително сондажни тръби. Беше разположена на малко плато на 2200 метра надморска височина, залесено и много живописно, обградено от всички страни от заснежени върхове, издигащи се на над три хиляди и петстотин метра. На близо километър беше село Яздек. Селяните бяха от малко племе номадски кашкаи, установили се тук преди век — на това място се срещаха два от малките кервански пътища, кръстосващи Иран от три, а може би и четири.
С-Г имаше база тук от седем години по договор с „Иран Ойл“, отначало, за да направят проучвания за тръбопровод и топографски карти на местността, после да помогнат в строителството и да обслужат сондите в близките богати нефтени полета. Мястото беше изолирано, диво и красиво, летенето — интересно и приятно, часове се правеха лесно — според иранските правила за въздухоплаване над цялата територия на Иран бяха разрешени само дневни полети. Летата бяха чудесни. През по-голямата част от зимата бяха затрупани от сняг. Наблизо имаше кристални езера, добри за риболов, а дивечът в горите беше в изобилие. Отношенията им със селяните от Яздек бяха отлични. Като се изключи пощата, снабдяването обикновено беше добро и нямаха нужда от нищо. И което беше много важно за всички, бяха далече от Главната квартира в Техеран, без радиовръзка през по-голямата част от годината и щастливо оставени на самоуправление.
В момента, в който витлата спряха и хеликоптерът замлъкна, Родригес и Джордън отвориха отново панелата. Ужасиха се. Подът на отсека беше залят с масло. Носеше се и тежка миризма на керосин. Разтреперан, Родригес светна с фенерчето и посочи нещо. На един от шевовете на ръба на резервоара за горивото имаше малка пукнатина — нямаше начин да я забележат в планината. Тънка струйка гориво изтичаше оттам и се смесваше с маслото отдолу.
— Исусе, да го…! Скивай, че това си е бомба със закъснител! — изграчи той.
Зад него Джордън за малко не припадна.
— Една искра и… Копеле, дай ми маркуч, за Бога! Ще го източа, преди да сме полетели в небесата…
— Ще ти донеса — каза Скот. Повдигаше му се. — Е, струва ми се, че един от животите ни си отиде. Остават ми още осем — добави той.
— Сигурно си роден с късмет, капитане — каза Родригес. Чувствуваше се много зле. — Да, сигурно си роден с късмет. Тая бракма… — Той рязко спря и се вслуша.
Останалите направиха същото — Локхарт, Жан-Люк и Назари, близо до колибата на Главната квартира, шестимата от иранския наземен персонал, готвачите и работниците. Беше много тихо. После откъм селото отново се чу автоматичен огън.
— Проклятие! — измърмори Родригес. — Защо ли се върнахме в това ужасно сметище, по дяволите?
2
Абърдийн, Шотландия — Хеликоптерно летище „Макклауд“: 5,15 следобед.
Големият хеликоптер се спусна от вечерния здрач с вършеещи перки и се приземи близо до ролса, паркиран недалеч от една от залетите от дъжда хеликоптерни площадки. Цялото летище бе претоварено, безчет хеликоптери пристигаха или заминаваха със смените на петролните платформи, персонала и доставките. Всички хеликоптери и хангари гордо носеха емблемата на С-Г. Вратата на пътническия салон се отвори и двама мъже, облечени в летателни комбинезони и спасителни жилетки, се спуснаха по хидравличната стълба, накланяйки се срещу вятъра и дъжда. Преди да стигнат колата, униформеният шофьор вече беше отворил вратата.
— Страхотно пътуване, нали? — каза Андрю Гавалан щастливо. Беше висок мъж, силен и много стегнат за шестдесет и четирите си години. Измъкна се ловко от спасителната жилетка, изтръска дъжда от яката си и се качи в колата след другия мъж.
— Хеликоптерът е чудесен, отговаря на всичко, което твърдят производителите. Казах ли ти, че ние сме първите външни хора, които правят изпитателен полет с него?
— Първи или последни е все едно за мен. Мисля, че друсаше ужасно и беше страхотно шумно — отговори Линбар Струан раздразнено, борейки се със спасителната жилетка. Той беше петдесетгодишен, с жълтеникаво червена коса и синеок, беше президент на „Струан“, огромния конгломерат, базиран в Хонконг и известен под името „Ноубъл Хаус“, който тайно владееше контролния пакет в „С-Г Хеликоптърс“. — Все пак мисля, че това, което влагаме в този хеликоптер, е твърде много. Прекалено много.