Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Здравей, Лиз — поздрави той.
Лиз Чен беше изпълнителната му секретарка, евроазиатка с приятна външност, на петдесет години, дошла с него от Хонконг през шестдесет и трета. Знаеше всички тайни за вложенията и на Гавалан — С-Г беше първоначалната им прикриваща операция, и на Струан.
— Как ново?
— Скарали сте се с тай пана, но няма значение.
Тя му поднесе редовната чаша чай, гласът й беше весел.
— Проклятие, да. Откъде знаеш, по дяволите? — И когато тя просто се засмя, той се засмя с нея. — Да върви по дяволите. Успя ли да се свържеш с Мак?
„Мак“ беше Дънкан Макайвър, управляващият иранските операции на С-Г и най-старият му приятел.
— Едно от момчетата звъни от сутрин до вечер, но иранските линии непрекъснато са заети. Телексът също не отговаря. Дънкан сигурно иска да говори с вас също толкова, колкото и вие. — Тя взе палтото му и го окачи на закачалката. — Обади се жена ви. Вземаше Електра от детската градина и искаше да знае дали ще си бъдете у дома за вечеря. Казах й, че вероятно ще се приберете, но може би ще бъде късно — нали след половин час започва конференцията ви с „Екс Текс“.
— Да. — Гавалан седна зад бюрото си и се увери, че папката е готова. — Би ли проверила дали телексът на Мак вече работи, Лиз?
Тя веднага започна да набира. Офисът му беше голям и чист, гледаше към летището. На чистото бюро имаше няколко семейни фотографии в рамки на Кати с Мелинда и Скот като малки, големият замък Ейвисярд беше зад тя, и още една на Морийн с бебето им в ръце. Красиви лица, усмихващи се лица. На стената — само една картина: маслена живопис на дебел китайски мандарин от Аристотел Куейнс — подарък от Иън Дънрос за отпразнуването на първото успешно кацане на сонда в Северно море, направено от Макайвър, и началото на нова ера.
— Анди — беше казал Дънрос, когато всичко започна. — Искам да вземеш Кати и децата, да напуснеш Хонконг и да се върнеш в Шотландия. Искам да се престориш, че подаваш оставка от Струанови. Разбира се, ти ще останеш член на вътрешния съвет, но това засега ще е тайна. Искам да отидеш в Абърдийн и тихо да купиш най-добрата собственост — пристанище, заводски райони, малко летище, потенциални хеликоптерни площадки… Абърдийн е още затънтен край, така че ще можеш да купиш всичко евтино. Това е секретна операция, само между нас. Преди няколко дни срещнах едно приятелче сеизмолог, казва се Кърк, та той ме убеди, че Северно море е огромно нефтено поле. Искам „Ноубъл Хаус“ да е подготвена да снабдява сондите, когато се разработят.
— Господи, Иън, как ще направим всичко това? Северно море? Даже и ако там има нефт, което звучи невероятно, тези морета са най-лошите в света през по-голямата част от годината. Няма да е възможно през цялата година — но както и да е, разходите ще превишат допустимите! Как ще го направим?
— Това е твой проблем, момчето ми.
Гавалан си спомни смеха и преливащата му увереност и както винаги това го стопли. Тогава беше напуснал Хонконг, Кати беше доволна и той беше направил всичко, което се искаше от него.
Почти веднага, като по чудо, нефтодобивът в Северно море започна да процъфтява и най-големите американски компании начело е „Екс Текс“, огромния тексаски нефтен конгломерат, и БП — „Бритиш Петролиум“, се втурнаха в района с огромни инвестиции. Той имаше страхотни позиции, от които да се възползува в новото Елдорадо, и беше първият, който разбра, че единственият ефективен начин да се обслужват огромните залежи в бурните северни води е с хеликоптер; беше първият — чрез мощта на Дънрос — който мобилизира огромни средства, необходими за наемането на хеликоптери, първият, който тласна производителите на хеликоптери към стандарти на размери, безопасност, оборудване и технически характеристики, за които не можеше и да се сънува, и първият, който доказа, че летенето над онези ужасни морета е възможно при всякакво време. Макайвър беше направил за него тези неща — и летенето, и разработването на необходимите техники, почти неизвестни дотогава.
Северно море ги беше завело в Залива, Иран, Малайзия, Нигерия, Уругвай, Южна Америка. Иран беше диамантът в неговата корона, с огромния си потенциал, невероятно доходен при много добрите му отношения с основния център на властта — императорския двор, който според уверенията на иранските му партньори щеше да остане също толкова силен, както и преди, въпреки че шахът е детрониран.
— Анди — беше казал вчера генерал Джавадах, висшият му партньор, базиран в Лондон, — няма за какво да се тревожиш. Един от нашите партньори е роднина с Бахтияр и просто за всеки случай ние сме сключили договори на най-високо равнище с приближените на Хомейни кръгове. Разбира се, новата ера ще ни излезе по-скъпа отпреди…