Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
Гавалан се усмихна язвително. Допълнителните разходи нямаха значение и това, че с всяка година партньорите ставаха малко по-алчни, все пак не пречеше Иран да се запази като флагман — стига само нещата там да се нормализират. Рисковите инвестиции на Иън се възвърнаха хилядократно за „Ноубъл Хаус“ — жалко, че Иън после се отказа от поста, и все пак той теглеше Струанови десет години. „Това е предостатъчно за всеки — даже и за мен. Линбар е прав, че искам тази ниша. Ако не я получа, кълна се в Бога, Скот ще я получи. Междувременно, горе главата, Х–63 ще ни изведат с едни гърди пред «Импириъл» и «Гърни» и ще ни направят една от най-големите лизингови компании за хеликоптери в света.“
— След около две години, Лиз, ние ще сме най-големите — възкликна той с пълна увереност. — Х–63 са съкрушителен удар! Мак ще падне, като му кажа.
— Да — съгласи се тя и затвори телефона. — Съжалявам, Анди, линиите са още заети. Но ще ни уведомят веднага. Казахте ли на тайпана останалите добри новини?
— Не беше най-подходящият момент, няма значение. — Те се засмяха заедно. — Ще си ги запазя за събранието на Съвета на директорите.
Корабният часовник на бюрото започна да отмерва шест часа. Гавалан се пресегна и включи радиото на претрупаната лавица зад гърба си. Камбаните на Биг Бен отброяваха часа…
Техеран — апартамента на Макайвър.
Последните камбани заглъхваха, радиоприемането беше лошо, имаше големи статични смущения. „Вие слушате информационната програма на Би Би Си, часът е 17,00 средно гринуичко време…“ Пет часът следобед по Гринуич беше 8,30 вечерта местно иранско време.
Двамата мъже автоматично свериха часовниците си. Жената просто отпиваше от мартинито си с водка. И тримата се бяха струпали около голямото късовълново радио с батерии, сигналът на предаването беше слаб и силно заглушаван. Зад прозорците на апартамента беше тъмно. Чуваше се далечна стрелба на автомати. Те не й обръщаха внимание. Жената отново отпи. Чакаше. В апартамента беше студено, централното отопление бе изключено преди седмици. Единственият им източник на топлина беше малка електрическа: печка, която също като бледото електрическо осветление гореше на половин мощност.
„… след няколко секунди ще предадем специален репортаж за Иран от нашия специален кореспондент…“
— Добре — промърмори жената и всички кимнаха. Тя беше на петдесет и една, младолика за годините си, привлекателна, синеока и светлокоса, стегната, носеше очила с тъмни рамки. Дженевра Макайвър, за по-кратко Джени.
„… но първо резюме на новините по света: в Англия 19 000 работници отново стачкуват в Бирмингамския завод на «Бритиш Лейланд», най-големия в страната производител на автомобили, за по-високи заплати; участвуващите в преговорите профсъюзни дейци, представляващи работниците от обществените услуги, постигнаха договорености за повишаване на заплатите с шестнадесет процента, въпреки че лейбъристкото правителство на премиер-министъра Джеймс Калаган иска да поддържа осем цяло и осем процента. Кралицата ще отлети за Кувейт в понеделник на триседмично посещение в страните от Персийския залив. Във Вашингтон прези…“ Звукът заглъхна напълно. По-високият мъж изруга.
— Бъди търпелив, Чарли — каза тя нежно. — Ще се оправи.
— Да, Джени, права си — отговори Чарли Петикин.
Отново се чу далечна автоматична стрелба.
— Малко е опасно да се изпраща кралицата в Кувейт сега — каза Джени. — Доста глупаво във време като това, нали?
Изключително богатото на нефт емирство беше от другата страна на Залива, граничеше със Саудитска Арабия и Ирак.
— Ужасно глупаво. Скапаното правителство сигурно се е побъркало — кисело потвърди Дънкан Макайвър, мъжът и. Той беше едър мъж на петдесет и осем, с тяло на боксьор, с прошарена сива коса. — Калаган е смахнат идиот и…
Той спря, чувайки тежкия тътен на голямо превозно средство, минаващо по улицата под тях. Апартаментът беше на най-горния етаж, петия, на модерен жилищен блок в северните предградия на Техеран. Мина още едно превозно средство.
— Звучи като танкове — каза тя.
— Да, танкове са, Джени — обади се Чарли Петикин. Той беше на петдесет и шест, бивш пилот от Кралските военновъздушни сили, родом от Южна Америка, сега тук в Иран старши пилот и ръководител на програмата за обучение на хеликоптери на С-Г за иранската армия и военновъздушните сили. Косата му беше черна на сиви петна.