Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
Локхарт усети, че устата му се налива със слюнка. Хобито на Жан-Люк беше готвенето и когато се вдъхновяваше, французинът наистина нямаше равен.
— Донесох от „Фортнамс“ консерви от всичко, за което можах да се сетя, и малко уиски. Знаеш ли твоето готвене ми липсваше. „И твоята компания“ — помисли той.
Когато се срещнаха Дубай и си стиснаха ръцете, беше попитал: — Как мина отпуската?
— Нали бях във Франция — беше казал Жан-Люк високомерно.
Локхарт му бе завидял за откровеността. В Англия не беше толкова добре — времето, храната, отпуската, децата, тя, Коледа — колкото и да се опитваше, не излизаше нищо. Голяма работа! Нали се беше върнал и скоро щеше да бъде в Техеран.
— Ще сготвиш ли довечера, Жан-Люк?
— Разбира се! Как мога да живея без хубава храна?
— Както всички по света — засмя се Локхарт. Гледаха как Родригес продължава да работи усилено. Шумът на двигателите беше приглушен, струята от витлата шибаше механика. Локхарт вдигна палци към Скот Гавалан, който чакаше търпеливо в кабината. Скот му отвърна, после посочи небето. Локхарт кимна, сви рамене отново насочи вниманието си към Родригес — знаеше, че не може да помогне с нищо, освен да чака стоически.
— Кога отиваш в Техеран? — попита Жан-Люк. Сърцето на Локхарт заби по-силно.
— В неделя, ако не вали сняг. Трябва да докладвам на Макайвър, имам и поща за тях. Ще взема 206. Ще си загубя целия ден утре, за да проверя всичко. Скот каза, че трябва да имаме готовност да започнем пълната програма от полети.
— Назари е казал всички операции? — зяпна го Жан-Люк.
— Да.
Назари беше иранската им свръзка и началник на базата, служител на „Иран Ойл“ — държавен монопол, който владееше целия нефт под и над земята. Той канализираше и даваше разрешения за всичките им полети. С-Г работеше по договор с тази компания, правеше проучвания, осигуряваше персонал, доставки и оборудване за петролните сонди, които бяха разпръснати по цялата планинска верига, и се занимаваше с неизбежната КАЗЕВАК — програма за спешни евакуации при инциденти и аварийни случаи.
— Едва ли ще летим много през следващата седмица заради времето. Но трябва някак си да тръгна с 206.
— Да. И ще ти трябва водач. Идвам с теб.
— Няма как, приятелю — засмя се Локхарт. — Ти си следващият по ранг и си дежурен през следващите две седмици.
— Но аз няма да съм необходим. За три дни, а? Погледни небето, Том. Трябва да проверя дали апартаментът е наред.
При нормални обстоятелства всички пилоти и семействата им бяха базирани в Техеран и всеки летеше две седмици, а една почиваше. Много пилоти предпочитаха да летят два месеца, а после да излязат в домашен отпуск за цял месец, особено англичаните.
— Много е важно да отида в Техеран.
— Ще нагледам апартамента ти, ако искаш, и ако ми обещаеш да готвиш три вечери всяка седмица, ще те измъкна за два дни, когато се върна. Нали току-що се върна от едномесечен отпуск.
— А, но това беше вкъщи. Сега трябва да мисля за mon amie5. Сто на сто е самотна без мен в Техеран, вече цял месец е самичка. Ами да! — Жан-Люк гледаше Родригес, после отново погледна небето. — Можем да почакаме още десет минути, Том. После ще трябва да направим лагер, докато се съмне.
— Но да се върнем към по-важните неща, Том…
— Не.
— Merde, бъди французин, не англосаксонец. Цял месец! Помисли си какво изпитва тя!
Родригес постави панелата обратно и си избърса ръцете.
— Да се измитаме — извика той и се качи на борда. Всички бързо го последваха. Той затегна предпазния колан; гърбът, главата и вратът го боляха. Излетяха и се насочиха към базата зад отсрещното било. Джордън го зяпаше.
— Какво ти е, копеле?
— Как оправи тая шибана тръба, спортяго? Беше надупчена много кофти.
— С дъвка.
— Какво?
— Дъвка за дъвчене. Наистина, дявол да те вземе. Ставаше в проклетия Виетнам, защо да не стане и тук? Дано! Дупчицата беше съвсем малка, а дъвката беше всичко, което имах, така че почвай да се молиш. Спри да псуваш, за Бога?
Приземиха се успешно в базата, снеговалежът току-що започваше. Наземният персонал беше включил светлините за кацане, за всеки случай.
5
Любима (фр.). — Б.пр.