Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
Разследването завърши с „нещастен случай“. Планинската стена, която бяха изкачвали, беше отдалечена, падането — внезапно, никой не си спомняше какво точно се беше случило — нито катерачите, нито водачите. Условията били добри и, да, сахиб бил в добро здраве и разумен, никога не би поел излишен риск. „Но, сахиб, нашите планини във Високите земи са по-различни от другите планини. В нашите планини има духове, които от време на време се сърдят, сахиб, и кой може да предрече какво ще направят?“ Не беше обвинен никой, въжето и приспособленията „можело“ и да не са подменени, а просто лошо поддържани. Карма!
Освен непалския водач всичките дванадесет катерачи в експедицията бяха мъже от Хонконг, приятели и съдружници в бизнеса — англичани, китайци, един американец и двама японци — Хиро Тода, шеф на „Тода Шипинг Индъстриз“ и дългогодишен личен приятел на Дейвид Макструан, и Нобунага Мори, един от съдружниците му. Линбар не беше сред тях.
С огромен риск за живота си двама души слезли в пропастта заедно с водача и стигнали до Дейвид Макструан, преди да умре — Доходоносния Чой, изключително богат директор в „Струан“, и Мори. И двамата свидетелстваха, че преди да умре, Дейвид Макструан официално е направил свой наследник Линбар Струан. Скоро след като опечалената компания се беше върнала в Хонконг, изпълнителната секретарка на Макструан, преглеждайки бюрото му, беше намерила напечатана на машина страничка, подписана от него, с дата от преди няколко месеца, засвидетелствана от Доходоносния Чой, която потвърждаваше завещанието му.
Гавалан си спомни колко шокиран беше тогава, всички бяха шокирани, но най-вече Клаудия Чен, която беше изпълнителна секретарка на тайпана от поколения насам и братовчедка на неговата лична изпълнителна секретарка Лиз Чен.
— Не беше присъщо за тайпана, господарю Андрю — беше му казала тя — възрастна дама, все още с фигура на момиче. — Тайпанът никога не би оставил такъв важен документ тук, той би го сложил в сейфа в Голямата къща, заедно с… с всички останали поверителни документи.
Но Дейвид Макструан не го бе направил. И предсмъртното му желание заедно с потвърждаващата го хартийка бяха направили всичко законно и сега Линбар Струан беше тайпан на „Ноубъл Хаус“ и точка по въпроса, но дю-не-ло-мо за Линбар, даже и така да е, и за неговата развратна жена, и за проклетата му китайска любовница и противните му приятели. „Все пак готов съм да заложа живота си, ако Дейвид Макструан не е бил убит, поне са го изнудвали по някакъв начин. Но защо ще лъже Доходоносния Чой, или Мори, защо — те нищо не печелят от това…“
Внезапно засилилият се дъжд го заудря яростно и той се задъха, забрави спомените си. Сърцето му все още биеше силно и той се прокле, че бе загубил контрол над себе ей и бе позволил на Линбар да, каже това, което не трябваше да бъде казано.
— Глупак такъв, трябваше да се сдържаш както винаги, нали трябва да работиш с него и с хората му години наред — ти също имаш вина! — каза той високо, после промърмори: — Обаче това копеле не биваше да ми се подиграва за Морийн…
Бяха жененият три години и имаха дъщеря на две. Първата му жена Кати беше умряла преди девет години от множествена склероза.
„О, бедната Кати — помисли си той тъжно, — колко лош късмет имаше.“
Присви очи срещу дъжда и видя ролса да завива през вратите на хеликоптерното летище и да изчезва. „Ужасно стана с Ейвисярд, обичах това място“ — помисли си той, спомняйки си и добрите, и лошите стари времена, когато живееше там със своята Кати и двете им деца Скот и Мелинда. Замъкът беше наследственото имение на Дърк Струан, оставено от него на следващия тайпан за времето на мандата му, след което да се прехвърли на следващия, огромен и красив, разпрострял се на повече от хиляда хектара земя в Еършир. „Ужасно е, че никога не ще отидем там, аз и Морийн, и малката Електра, поне докато Линбар е тайпан. Жалко, но това е животът.“
— Е, добре, тоя педераст няма да живее вечно — каза той на вятъра и от това, че го изрече на глас, му стана по-добре. После влезе в сградата и отиде в офиса.