Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
Джордън не откри никаква друга повреда от своята страна. Минутите отлитаха. Родригес все още мърмореше и ругаеше, бъркаше непохватно с една ръка във вътрешността на отсека. Останалите се струпаха накуп, по-далеч от витлата. Гледаха го неспокойно. Перките бухаха. Беше все още светло, но не за дълго. Трябваше да изминат още двадесет мили без система за ръководство в тези планини, освен малката преводна в базата им, която понякога работеше, а понякога — не.
— Хайде, за Бога — промърмори някой.
„Хайде“ — помисли Локхарт, потискайки безпокойството си.
В Шираз предишният екипаж от двама пилоти и двама механици, които бяха сменили, им махна припряно за сбогом и се втурна към 125 на компанията — осемместен, двумоторен, частен реактивен самолет за превоз на специални товари и пътници — същият, който ги беше докарал от международното летище в Дубай през Залива след едномесечния отпуск, на Локхарт и Джордън в Англия, на Жан-Люк във Франция, а на Родригес в Кения на сафари.
— Къде са се разбързали, по дяволите? — беше попитал Локхарт, когато малкият двумоторник затвори врати и изрулира.
— Летището работи само отчасти, всички още стачкуват, но няма за какво да се тревожим — беше казал Скот Гавалан. — Трябва да успеят да излетят, преди онзи надут, скапан, дребен тъпанар в кулата, който си мисли, че е Божи дар за Иранския въздушен контрол, да е отменил шибаното им разрешение. Добре ще е и ние да се измитаме, преди да се е развилнял. Качвайте багажа на борда.
— Ами митницата?
— И те стачкуват, приятелю. И те като всички! И банките са още затворени. Да не ти пука, след една седмица ще се оправим.
— Merde — изруга Жан-Люк. — Френските вестници пишат, че Иран е une catastrophe с Хомейни и моллите, с въоръжените сили, готови да направят преврат всеки момент, с комунистите, които заплашват всички, с безсилното правителство на Бахтияр… гражданската война е неизбежна.
— Нищо не знаете вие във Франция, приятел? — беше казал Скот Гавалан пренебрежително, докато качваха багажа. — Францу…
— Знаем, mon vieux3. Всички вестници пишат, че Хомейни никога няма да сътрудничи на Бахтияр, понеже той е назначен от шаха, а всеки, който е свързан с шаха, е свършен. Свършен. Този стар циркаджия каза сто пъти, че няма да работи с никой, назначен от шаха.
— Видях се с Анди преди три дни в Абърдийн, Жан-Люк — обади се Локхарт, — и той беше твърдо убеден, че Иран ще се нормализира съвсем скоро, нали Хомейни се върна и шахът си отиде.
Скот грейна.
— Ето, виждаш ли? Ако някой изобщо знае нещо, това е Стареца. Как е той, Том?
Локхарт му се усмихна.
— В отлична форма, както обикновено.
„Анди“ беше Андрю Гавалан, бащата на Скот, председател и управляващ директор на С-Г.
— Анди казва, че Бахтияр държи войската, флота и военновъздушните сили, полицията и САВАК, така че Хомейни ще трябва някак да се споразумее. Или така, или гражданска война.
— Христе Боже! — възкликна Родригес. — Какво, по дяволите, търсим още тук?
— Пари.
— Bullmerde!
Всички се разсмяха. Жан-Люк си беше песимист.
— Какво означава това, Жан-Люк? — попита Скот. — По дяволите! Никой досега не ни е досаждал тук, нали? Въпреки цялата бъркотия никой не ни е закачал. Всичките ни договори са с „Иран Ойл“, която е на правителството. Бахтияр, Хомейни или който и да е генерал — няма значение кой е на власт, те трябва да се оправят скоро — всяко правителство ще се нуждае отчаяно от петродолари, така че ще им трябват хеликоптери… Те не могат без нас. За Бога, те не са глупаци!
— Не, но Хомейни е фанатик и не го е грижа за нищо друго, освен за исляма, а петролът не е ислям.
— А Саудитска Арабия? Емирствата, ОПЕК, за Бога? Те също са от ислямския свят, обаче знаят цената на един варел. По дяволите това, слушай! — Скот засия. — „Гърни Ейвиейшън“ се изтеглят от планините около Загрос и прекратяват всичките си операции в Иран, до една!
Това привлече вниманието на всички. „Гърни Ейвиейшън“ беше огромна американска хеликоптерна компания и техен главен конкурент. Без „Гърни“ работата щеше да се удвои, а целият чуждестранен персонал на С-Г в страната беше на премиални, обвързани с печалбите на Иран.
— Сигурен ли си, Скот?
— Сигурен съм, Том. Те имаха адски скандал с „Иран Ойл“. Поводът беше, че „Иран Ойл“ им каза: „Ако искате да напускате, напускайте, но всички хеликоптери са по лиценз наши, така че те ще останат тук, както и всички резервни части!“ А „Гърни“ им каза да го духат, закри базата в Гаш, консервира хеликоптерите и си отиде.
3
Приятелю (фр.). — Б.пр.