Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Не мога да повярвам — каза Жан-Люк. — „Гърни“ трябва да имат поне петдесет хеликоптера по договор; даже и те не могат да отпишат толкова много.
— Дори и така да е, вече изпълнихме три задачи миналата седмица и всичките бяха изключително техни.
Жан-Люк успя да надвика всички.
— Защо „Гърни“ се изтегля, Скот?
— Нашият безстрашен лидер в Техеран мисли, че ги е шубе, не могат да издържат на натиска или не искат. Нека си го кажем, Хомейни е най-вече настроен против Америка и американските компании. Макайвър мисли, че те съкращават загубите си и че това е чудесно за нас.
— Mon Dieu, ако не могат да изтеглят хеликоптерите и резервните си части, значи са много зле.
— Не е наша работа да ги мислим, приятел, нашата е да работим и да летим. Стига да кротуваме, ще вземем всичките им договори и ще получим повече от двойно плащане само тази година.
— Tu en paries à mon cul, ma tête est malade
Всички се засмяха. Даже и Джордън знаеше приблизително какво означава това: не ми ги разправяй на гъза.
— Не се стягай, братче — каза Скот.
Локхарт несъзнателно кимна. Все още се чувствуваше студът в планините „Скот и Анди са прави, скоро всичко ще е наред, трябва да е наред“ — помисли си той. Вестниците в Англия също бяха сигурни, че положението в Иран ще се нормализира бързо от само себе си. При условие, че Съветите не направят открита стъпка. И ги бяха предупредили. Предупреждението беше: долу ръцете, американци и руснаци, нека иранците сами се справят с проблемите си. „Вярно е, че който и да е на власт, ще има неотложна нужда от стабилност, от приходи също, а приходи значи нефт. Да. Всичко ще се оправи. Тя вярва в това, а щом тя вярва, че всичко ще бъде прекрасно, стига шахът да бъде детрониран и Хомейни да се завърне, защо и аз да не повярвам? Ах, Шаразад, колко ми липсваш!“
Не беше възможно да й позвъни от Англия. Телефоните в Иран хич ги нямаше, особено като се има предвид огромното им претоварвани от твърде бързата индустриализация, но през изминалите осем месеца, откакто започнаха неприятностите, почти непрекъсващите стачки в телекомуникациите направиха вътрешните и външните връзки още по-лоши и сега сякаш изобщо ги нямаше. Когато беше в Главната квартира в Абърдийн за редовния си двугодишен медицински преглед, успя да й изпрати телекс — загуби цели осем часа. Беше й го изпратил по Макайвър в Техеран, където беше тя сега. Не можеш да кажеш много в един телекс, освен: „ще се видим скоро, липсваш ми, обичам те“.
„Още малко, скъпа моя, и…“
— Том?
— Да, Жан-Люк? Какво има?
— Скоро ще завали сняг.
— Да.
Жан-Люк беше изпит, с голям галски нос и кафяви очи, слаб като всички пилоти, минаващи на строги медицински прегледи всеки шест месеца, които не допускаха наднорменото им тегло.
— Кой стреля по нас, Том?
Локхарт повдигна рамене.
— Не видях. А ти?
— И аз. Надявам се, че е бил просто някой луд. — Очите на Жан-Люк се впиваха в него. — За момент си помислих, че съм отново в Алжир, тия планини не са много по-различни, отново във военновъздушните сили и се сражавам със селяните и НФО4. Господ да ги убие? — Той хвърли цигарата си и я стъпка с ток. — Участвал съм в една гражданска война и я ненавиждах. Тогава поне имах оръжие и бомби. Не бих искал да съм цивилен, попаднал в друга война, без да мога да разчитам на нищо друго, освен на бързите си крака.
— Сто на сто е бил някой луд.
— Мисля, ще си имаме работа с много такива луди, Том. Откакто напуснах Франция, имам лоши предчувствия. А откакто се върнах, имам още по-лоши. Били сме на война с теб, а повечето от останалите не са. Надушваме опасността. Повярвай, чакат ни големи неприятности!
— Просто си уморен.
— Не че не съм… Анди наистина ли е оптимист?
— Голям. Изпраща поздрави и каза: „Горе главите!“
Жан-Люк се засмя, потиска прозявката си.
— Mon vieux, умирам от глад. Какво е планирал Скот за завръщането ни?
— Закачил е един плакат „Добре дошли“ на хангара.
— За вечеря mon vieux. За вечеря.
— Каза, че той и няколко селяни били на лов, така че има еленски бут и два заека за вашия деликатен вкус — скарата ще ни чака.
Очите на Жан-Люк светнаха.
— Добре. Слушай, донесъл съм бри, чесън — цял килограм, пушена шунка, аншоа, лук, също и няколко килограма пастет, консерви с доматено пюре и жена ми ми даде нова рецепта от Джани от Сен Жан… невероятна е. И виното…
4
Национален фронт за освобождение. — Б.пр.