Смъртоносно бяло
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Корморан Страйк (bg) #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0382-7
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносно бяло». Краткое содержание книги:
Но Страйк избягваше семейните сбирки отчасти защото не харесваше Грег, бащата на Джак, и отчасти защото желанието на Луси да примами брат си към по-конвенционален тип съществуване бе достатъчно изнервящо дори без присъствието на синовете й, у най-големия от които Страйк виждаше особена прилика с баща му. Страйк нямаше желание да има деца и макар да бе готов да признае, че някои от тях бяха нелоши – не отричаше дори, че изпитва известна неутрална симпатия към Джак, – упорито отказваше покани за рождени дни и коледни тържества, на които би могъл да създаде по-близки връзки.
Но сега, когато зората напираше през тънките завеси, отделящи леглото на Джак от останалата част на отделението, Страйк за пръв път видя приликата на момчето с баба му, майката на Страйк, Леда. Имаше същата тъмна коса, бледа кожа и изящно оформена уста. Би бил красиво момиче, но Страйк знаеше как ще се променят брадичката и шията му през пубертета... ако оживееше.
Разбира се, че ще живее, по дяволите. Сестрата каза...
Той е в интензивното отделение. Тук не настаняват пациенти за хълцане.
Момчето е кораво. Иска да постъпи в армията. Ще се оправи.
Дано. Така и един есемес не му пратих да благодаря за рисунките.
На Страйк му отне дълго време да се унесе в неспокойна дрямка.
Събуди се от ранното слънце, проникващо през клепачите му. Примижа срещу светлината и чу скърцащи стъпки по пода. После завесата изтрака при дръпването й встрани, като обедини Джак с останалата територия на отделението и разкри други неподвижни фигури в леглата наоколо. Срещу него сияеше нова сестра, по-млада, с дълга тъмна конска опашка.
– Здравейте – изрече ведро тя и взе картона на Джак. – Не се случва често да попаднат при нас прочути личности! Изчетох всичко как сте заловили онзи сериен...
– Това е племенникът ми Джак – прекъсна я студено той. Мисълта да обсъжда Шакълуелския изкормвач тъкмо сега му се стори отблъскваща. Усмивката на сестрата угасна.
– Бихте ли изчакали отвън? Трябва да му вземем кръв, да сменим системите и катетъра.
Страйк се потътри на патериците си извън отделението, като се стараеше да не се заглежда в другите пациенти, прикачени към техните жужащи апарати.
Кафенето вече беше наполовина пълно, когато стигна там. Небръснат и с подути очи, той си плати и плъзна подноса си до края на релсата пред касата, преди да се усети, че нямаше как едновременно да го носи и да се подпира на патериците си. Момиче, което разчистваше масите, забеляза затруднението му и се притече на помощ.
– Благодаря – каза й Страйк дрезгаво, когато тя постави подноса му на маса до прозореца.
– За нищо – отвърна момичето. – Оставете го тук после, аз ще се погрижа.
Дребната добрина разчувства прекомерно силно Страйк. Като игнорира пържените яйца, които си бе взел току-що, извади телефона си и отново написа съобщение на Луси.
Всичко е добре, сестрата му сменя системата, скоро се връщам при него. Х
Както бе и очаквал, телефонът му иззвъня тъкмо като бе разрязал пърженото си яйце.
– Уредихме си полета – съобщи му Луси без уводни думи. – Но е чак в единайсет.
– Няма проблем – успокои я той. – Никъде няма да ходя.
– Той събуди ли се вече?
– Не, още е под упойка.
– Толкова ще се развълнува да те види, ако се събуди преди... преди...
Тя избухна в плач. Страйк я чуваше как се мъчи да говори през риданията си.
– ...веднъж да се прибера у дома... така искам да го видя...
За пръв път в живота си Страйк се зарадва да чуе Грег, който взе телефона от жена си.
– Страшно сме ти признателни, Корм. Това е първият ни уикенд сами от пет години, можеш ли да повярваш?
– Законът за всеобщата проклетия.
– Да. Той споменаваше, че го боли коремът, но аз си мислех, че го казва, защото не иска да заминаваме. Сега се чувствам истински негодник, повярвай.
– Не се тревожи – отговори Страйк и пак повтори: – Никъде няма да ходя.
След още няколко разменени фрази и плачливо сбогуване от страна на Луси Страйк се зае със закуската си. Ядеше методично и без удоволствие помежду тракането и шумовете в кафенето, заобиколен от други нещастни и тревожни хора, ядящи мазни и с много захар храни.
Докато довършваше бекона си, пристигна съобщение от Робин.
Опитвах се да се обадя с новини за Уин. Дай сигнал кога е удобно да говорим.
Случаят на Чизъл изглеждаше много далечен на Страйк точно сега, но когато прочете съобщението, изпита остра нужда от никотин и да чуе гласа на Робин. Остави подноса си с благодарности към доброто момиче, което му беше помогнало, и отново пое на патериците си.