![Интервенция [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/7/5/intervenciya-bg-download.jpg)
Интервенция [bg]
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #9
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 9789549625707
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Интервенция [bg]». Краткое содержание книги:
— Нямам нищо против да му кажа, особено след като новините са добри.
Джеймс му даде номера на Шон в музея, както и домашния му телефон, след което каза:
— Уведоми ме, след като говориш с него! Както можеш да се досетиш, силно съм обезпокоен, че това може да доведе до неприятности за Църквата, а и за кариерата ми.
— Ще ти звънна веднага, не се тревожи.
— Оценявам го. — Джеймс затвори.
Джак се опита да се свърже с Шон в музея, но непрекъснато даваше заето. Реши да изчака малко и се опита да намери всичките материали за простреляния тийнейджър в Сентръл парк. Искаше му се да запази благоразположението на Бингам към себе си и да приключи случая колкото е възможно по-бързо, както шефът му го беше помолил. След като събра необходимата информация му трябваха по-малко от двайсет минути, за да завърши рапорта и да изпрати имейл на Бингам, че е готов.
Опита да се свърже с Шон отново, но вместо да чуе стария си приятел, попадна на секретарката му. Стана ясно, че Шон е извън офиса, но скоро ще се върне.
Джак реши да не се бави.
— Бихте ли ми казали кога затваря музеят? — попита той. — Мисля да дойда и да го почакам.
— В девет вечерта, но аз ще съм тук до четири и половина.
— Бихте ли му оставили бележка? Моля ви, кажете му, че д-р Джак Степълтън ще го посети. Няма да успея да ви заваря, но ще съм там преди… пет без четвърт.
След като затвори, Джак се зае да пооправи бъркотията в офиса си. Докато се занимаваше с това, намери документите и слайдовете по случая със самоубийството, за който му се беше обадил Лу. Знаеше, че областният прокурор ще го търси. Когато завърши, грабна мокрото си яке от закачалката зад вратата и каската върху шкафа и излезе.
Осемнадесета глава
4:21 след обяд, 5 декември 2008 г.
Ню Йорк Сити
Небето беше ясно и слънцето висеше на хоризонта на запад, когато Джак излезе от Патологическия център и зави на север по Първо авеню. Температурата беше паднала и беше свежо, и бузите му пламнаха, докато се надбягваше с градския трафик.
На Осемдесет и първа улица той зави на запад и малко след това пред него се изправи Музеят за изкуство.
С жълто-кафявата си неокласическа фасада, ярко осветена на фона на въгленовочерното на Сентръл парк, огромната сграда спря дъха му. Нощта вече бе паднала и сградата изглеждаше като бижу върху квадрат от черно кадифе.
Джак погледна часовника си. Беше точно пет без петнайсет. Отправи се бързо напред и тръгна нагоре по стъпалата, питайки се, докато влизаше, защо не се е възползвал от възможността да идва тук. Почувства се виновен, че даже не си спомня кога за последен път е бил вътре.
Огромното многоетажно лоби беше пълно с хора. Джак трябваше да почака на голямото овално гише за информация в центъра на помещението, за да говори с някой от музейните служители. Когато попита къде се намира офисът на Шон Дотри, получи карта, на която бе отбелязано как да стигне до там.
Отправи се с бодра крачка.
Установи, че вратата е открехната. Влезе вътре и се оказа във външния офис, където беше бюрото на секретарката. Зад бюрото се виждаше втора врата, също открехната. Джак продължи, стигна до прага и почука по касата отстрани.
— А-а-а? — разнесе се гласът на Шон, който скочи от мястото си. — Каква приятна изненада. Как си, по дяволите?
Шон тръгна към Джак с протегната ръка.
— Получих бележката ти — добави той и по лицето му се разля усмивка. — Толкова се радвам, че се отби. Я се погледни, изглеждаш в същата отлична форма в каквато беше последния път, като се видяхме. Как го постигаш?
— Предимно с уличен баскетбол — каза Джак, леко стреснат от изблика на чувства от страна на Шон.
— Ще трябва да последвам примера ти, приятел — каза Шон. Той се опъна назад и изпъчи добре оформеното си шкембе, поглаждайки го, сякаш се гордееше с него. — Е, колко време мина?
— Не помня точно — призна Джак.
Той огледа просторния офис, чиито прозорци гледаха към Пето авеню. Върху голяма правоъгълна маса в центъра стояха голям брой раннохристиянски артефакти. Една цяла стена с рафтове беше изпълнена с впечатляваща сбирка от книги за изкуството. Отсрещната стена беше доминирана от огромен тъмнозелен кожен диван.