![Драконите на изгубената звезда [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/3/drakonite-na-izgubenata-zvezda-bg-download.jpg)
Драконите на изгубената звезда [bg]
- Автор: Уэйс Маргарет, Хикмэн Трэйси
- Серия: Войната на душите #2
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 954-761-206-9
- Переводчик: Петр Тушков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконите на изгубената звезда [bg]». Краткое содержание книги:
— Той не те чува, Тас — обясни магьосникът. — Не може нито да те чуе, нито да те види.
Мрачният елф стоеше зад бюрото със скръстени пред себе си ръце и се взираше право напред. Откакто бяха дошли, не бе помръднал. Даже пискливият глас на кендера не го бе накарал да потрепне, мигне, или отмести поглед. Пръстите му изглеждаха като направени от восък.
— Може би е мъртъв — каза Тас, усещайки странно присвиване в стомаха. — На мен определено ми изглежда умрял, не мислиш ли, Палин?
Елфът продължаваше да стои неподвижно зад писалището.
— Не — рече магьосникът. — Не е мъртъв.
— Е, тогава това е най-странната дрямка, която някога съм виждал — отбеляза кендерът. — Такъв един изправен. Дали пък да не го ощипя, за да…
— Не го докосвай! — предупреди остро Палин. — Той е в стазис.
— Знам къде е Стазис — рече търпеливо Тас. — Намира се на около петдесет мили северно от Корабно гробище. Но Даламар не е в Стазис, Палин. Той е ей там.
Невиждащите очи на елфа внезапно се затвориха. Останаха по този начин за дълго, дълго време, докато отново се възстановяваше от стазиса, от състоянието, при което духът му бе напуснал тялото, за да излети на свобода по широкия свят. Той дълбоко си пое дъх през носа, като държеше устните си здраво стиснати. Пръстите му се свиха и потрепнаха, сякаш го бе жегнала болка. Даламар ги сви отново, разпусна ги и започна да ги масажира.
— Циркулацията на кръвта спира — каза той, като отвори очи и се взря в магьосника. — Доста е болезнено.
— Сърцето ми се къса за теб — отвърна Палин.
Очите на мрачния елф се насочиха към изкривените пръсти на Палин. Не каза нищо. Продължаваше да разтрива ръцете си.
— Здрасти, Даламар! — обади се жизнерадостно Тас, доволен, че може да се включи в разговора. — Колко е хубаво да се срещнем отново. Казах ли ти колко много си се променил от времето на първото погребение на Карамон? Искаш ли да ти разкажа? Произнесох една хубава реч, но тогава започна да вали и всички се натъжиха още повече, но тогава ти направи заклинание, прекрасно заклинание, което накара дъждовните капки да засияят, а небето се изпълни с дъги…
— Не! — произнесе Даламар и направи отсечено движение с ръка.
Тасълхоф се канеше да заговори за другите случили се по време на погребението неща, защото елфът очевидно не искаше да чуе първото, което му бе хрумнало, но Даламар го изгледа особено, снижи ръка и го посочи.
„Може би и аз отивам в Стазис“ — помисли си кендерът и това бе последната му съзнателна мисъл за доста продължително време напред.
16
Един отегчен кендер
Палин положи тялото на изпадналия в летаргия кендер на едно от износените, покрити с прах и доста плесенясали кресла в далечния край на библиотеката, където сенките бяха най-гъсти. Като се престори, че иска да намести Тас възможно най-добре, Палин използва възможността да огледа внимателно Даламар. Елфът продължаваше да седи зад писалището, свел глава в шепите си.
Веднага след пристигането им, Палин го бе видял съвсем за кратко, но дори това му стигаше, за да се изненада от катастрофалните промени, настъпили във външния вид на някога красивия и суетен Даламар: прошарената черна коса, изнурените черти, слабите ръце и изпъкналите им сини вени, приличащи на нарисувани реки по карта. На реки от кръв, от души. А това беше техният господар… Господарят на Кулата.
Поразен от една съвсем нова мисъл, Палин се приближи до прозореца и погледна към гората под тях, където между стволовете на дърветата мъртвите продължаваха да се движат като поток в пълно мълчание.
— Защитното заклинание на вратата долу — каза рязко той. — Не беше там, за да ни задържи вътре, нали?
Даламар не отвърна нищо. Палин трябваше да си отговори сам:
— Беше там, за да не им позволи да влязат. Ако съм прав, то вероятно ще ти се наложи да го подмениш.
Даламар се изправи мрачно и излезе от стаята. Върна се след няколко минути. Палин не беше помръднал. Мрачният елф застана до него и също се вгледа в мъглата от блуждаещи души.
— Събират се около теб — каза Даламар. — Студените им като гроб ръце те хващат. Ледените им устни се притискат до плътта ти. Смразяващата им прегръдка и мъртвешките им пръсти не ти позволяват да помръднеш.