![Оскар за смъртоносна роля [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/6/3/oskar-za-smrtonosna-rolya-bg-download.jpg)
Оскар за смъртоносна роля [bg]
- Автор: Литвиновы Анна и Сергей
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Дамян Яков
- ISBN: 978-954-527-389-6
- Переводчик: Антоанета Бежанска
- Жанр: Иронические детективы
Электронная книга - «Оскар за смъртоносна роля [bg]». Краткое содержание книги:
— Каквооо?!
Учудването се изплиска с пълна сила, безжизнената Татяна поне отчасти започваше да прилича на предишната огнена, енергична Танка.
— Да, Таня! — повтори пастрокът й. — Това е била спецоперация! Насочена срещу теб! Срещу теб — лично!
— Тоест, искаш да кажеш…
Очите на Таня се присвиха, тя се повдигна и подпря на възглавниците.
— Да, искам да кажа — прекъсна я Валерий Петрович, — че всичко, което е станало с теб — кражбата на документа от сейфа, публикуването му във вестника, човекът под колелата на твоята тойота, взривът на колата и даже нападението в мазето — всичко това не е случайно! Всичко е било нарочно направено!
— Нарочно?!
— Да! И, извинявай, че говоря за това, но майка ти ми разказа, историята с твоя Макс — също!
— С Макс?! — учудено рече Таня. Очите й се разшириха. — Искаш да кажеш, че той се е срещал с мен… че ние с него… Че сме се срещнали неслучайно?!
— Мисля, че да! — кимна Ходасевич.
— Не вярвам!
— Уви, така е!
— Но защо? Защо му е трябвало?!
— Аз още не съм говорил с Макс. Но някои неща разбрах за него. Максим Мезенцев, роден 1972 година, живее на улица „Шушенска“, номер седем, апартамент сто и петнайсет. Така ли е?
— Да… — намръщи се Таня.
— Казвал ли ти е къде работи?
— Да — въздъхна Таня. — В някаква фирма. Продава хладилници. И други уреди.
— Страхувам се, Танечка, че той няма никакво отношение към хладилниците. Макс Мезенцев е завършил Рязанското въздушнодесантно военно училище, две години е служил в армията, после се е уволнил, оттогава работи в различни охранителни структури. Специализацията му е икономическо разузнаване и контраразузнаване. Работи под прикритие, има опит във внедряването и вербовката. Понастоящем се води на работа в частна охранителна фирма — „Стомана-две“.
— Господи! — извика Таня. — Макс и разузнаване?! Никога нямаше да повярвам!
Полковникът премълча. Таниното лице се бе вкаменило. Тя сухо попита:
— Ти изясни ли защо съм им изтрябвала аз?
— Засега не.
— А имаш ли версии?
— Дълго е да ти ги излагам…
— И все пак…
— Някой е искал да те накара да страдаш! Лично теб!
— Кой?!
— Името му няма да кажа. Защото засега и аз не го знам. Но този някой вероятно е богат, властен и могъщ човек. Да се организира хвърлянето на наркомана под колата или кражбата на документа от сейфа струва скъпо.
Валерий Петрович засега не каза на Таня, че от известно време всяка нейна крачка кой знае защо е била записвана на видеокасета… Стигат й и тези травмиращи сведения.
— Но защо му е на някого да организира всичкото това?! Толкова е сложно! И толкова глупаво…
— Този „някой“ е решил да те погуби! Да те погуби по такъв виртуозен, извратен начин!
— Но защо мен? За какво?
— Дай да помислим! Заедно да помислим…
Таня се наведе напред. Скулите й леко порозовяха. И макар да бе все така бледа, Ходасевич виждаше, че животът, капчица по капчица, се връща в нея.
— Бих искал да зная кого си могла така да засегнеш и дотолкова да унизиш, че да се реши на такава изобретателна мъст? Кои са враговете ти?
— Аз нямам врагове.
— Врагове, Танюшка, имат всички.
— Но не до такава степен!
Таня се облегна на възглавниците. Кръвта се вля в лицето й, очите й заблестяха… С една дума, тя вече не приличаше на онова сломено, нещастно същество, което Валерий Петрович завари в стаята само преди половин час. Той се зарадва, че е успял да върне любимата си Танечка към живот — макар и с помощта на шок!
— Трябва да си напълно психясал, за да измислиш подобно отмъщение! — рязко каза, почти извика тя.
— При това — добави в тон полковникът — трябва да си богат психопат.
— Не мога да си представя, че имам такива врагове.
— Но ги имаш!
— И какво ще правим сега?
— За начало трябва да си спомниш кого конкретно си засегнала!
— Да си спомня, хъм…
— Твоите приключения от последните години хич не са просто леки разходки. Уязвила си не един човек!
— Ндааа Имаше такова нещо… Е, добре, хайде да си припомним… Може би това е Шляга — онзи от Южноросийск?
— Михаил Шлягун — обади се Ходасевич, — осъден за убийство на осем години лишаване от свобода. В настоящия момент излежава наказанието си в затвор със строг режим в Архангелска област.