Адвокат за милиони [bg]
- Автор: Хосп Дэвид
- Серия: Скот Фин #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-326-6
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокат за милиони [bg]». Краткое содержание книги:
Фин и Козловски отвориха вратата, която водеше към дълъг коридор. Стените в коридора бяха бели, с много драскотини по тях. Очевидно не бяха боядисвани скоро. Козловски посочи надясно и тръгна към стъклена врата с герба на ФБР на нея. Влезе в малка чакалня и Фин го последва. Пред вратата в другия край на чакалнята имаше бюро, на което седеше секретарка. Тя беше млада, пищна и красива, със слушалка и микрофон, поставени професионално върху идеално фризираната й светлокестенява коса. Тя погледна към Фин подобно на героиня от телевизионните реклами. Козловски отиде при нея.
— Том Козловски — каза той. — Имам насрочена среща.
Тя го изгледа с безразличие. Фин се запита дали секретарките във ФБР също преминават през специално обучение. Жената набра някакъв номер и заговори в микрофона. Или поне така изглеждаше. Устните й мърдаха, но дори на метър от нея той не можа да чуе и дума. Може би в това се състоеше специалното обучение. Доста ефектен номер. Тя натисна бутона за прекратяване на връзката и вдигна очи към Козловски.
— Той сега ще дойде.
— Благодаря.
Детективът отстъпи няколко крачки от бюрото, Фин се изкуши да се повърти малко около секретарката, може би за да привлече вниманието й — той много си падаше по телефонистките със слушалки и микрофон — но Козловски му направи знак да отиде при него.
— Искам да мълчиш — каза му.
— През цялото време ли?
— Вътре. Много си мисля дали да не останеш отвън. Този човек ми има доверие, но въпросът е деликатен. Пред теб ще говори неохотно.
— Няма да остана отвън.
Козловски кимна.
— Знаех си, че така ще отговориш. Добре, ще влезеш, но няма да говориш. Колкото повече говориш, толкова по-малка ще е ползата ни от тази визита. Разбра ли?
— Да.
Козловски се намръщи.
— Сериозно ти говоря.
— Схванах. Никакви приказки от моя страна.
Приятелят му го изгледа. Ако това беше продължило още малко, Фин щеше да се подразни, но вратата зад секретарката се отвори и човекът на Козловски застана пред тях. Беше висок и чернокож. Много по-висок, отколкото си го представяше. Поне метър и осемдесет, строен и атлетичен. Имаше доминиращо присъствие. Той огледа помещението и Фин от любопитство проследи погледа му. Двамата с Козловски бяха единствените новодошли.
— Козловски — каза агентът. — Прозвуча като някаква констатация и нищо повече, но Фин беше прекарал достатъчно дълго сред ченгета и знаеше, че такъв беше техният протокол.
Козловски кимна, но не каза нищо. Беше като някакъв странен танц кабуки. Никой от двамата не протегна ръка за поздрав. Само стояха и се гледаха.
Тогава агентът насочи погледа си към Фин:
— Кой е този?
— Казва се Фин — отговори Козловски. — Скот Фин, запознайте се: специален агент Роб Хюит.
— Фин е мой партньор и колега — каза Козловски. И после добави като извинение: — Той е адвокат. — Минаха през вратата и се озоваха в голямо помещение, преградено с паравани.
— И аз някога бях — отвърна Хюит.
— Лечимо ли е? — пошегува се Фин.
Козловски го изгледа ядосано и той си спомни, че не трябва да се обажда.
Хюит ги поведе през откритото пространство между бюрата с параваните. Мястото приличаше на толкова много други корпоративни офиси, които Фин беше виждал през годините. Мъже и жени в костюми седяха на бюрата си, наведени над мониторите. Липсваха шумът и неразборията, които бяха характерни за полицейските участъци. ФБР не се занимаваше с банални неща. Обекти на тяхната работа бяха все големи клечки. Единственото, което издаваше, че не се намират в офис на банка, беше фактът, че мнозина от мъжете по бюрата бяха свалили саката си и върху ризите им се мъдреха раменни кобури с пистолети.
В края на лабиринта от бюра Хюит ги изведе в един дълъг коридор, откъдето влязоха в конферентна зала. Хюит затвори вратата след тях. Седнаха около масата — евтина имитация на дърво.
— Добре, Коз — започна Хюит. — Каза, че трябва да говориш с мен. Слушам те.
— Да — отговори Козловски. — Благодаря, че се съгласи да се видим толкова скоро.