Прах [bg]

Сядам до масата на Ан. От другата страна на оловния прозорец има огромен скенер и тя тъкмо плъзва масата в него.

Виждам деформирана глава и сива коса, омазана с мозък и кръв. Виждам окървавено съдрано ухо. Шейсет и три годишният психиатър, който се е ударил в мантинелата, възможно убийство, извършено от хлапета, решили, че е адски забавно да пробиеш нечия гума и после да обереш човека. А може да е виновен и алкохолът. Не е нужно да си зверски пиян, за да заспиш на волана и да изгубиш контрол над колата.

Натискам бутона, за да говоря с Ан от другата страна на стъклото.

— Кой ще прави аутопсията? — питам.

— Люк, когато приключи със смъртния случай от пожара — отговаря тя. — Вече е взел кръв за алкохолната проба.

— Чух за това.

— 0,04. Скромно пийване, не си струва да умреш за него — продължава да говори Ан, като отваря вратата. — Между другото, великата му адвокатка вече звънна.

— Чух и за това — отговарям.

— Как е Луси днес? — пита ме тя, сякаш племенницата ми не е тук.

Срамежливата Ан, както Луси нарича талантливата ми рентгеноложка, е страшно симпатична, но говори за хората несвързано и често не иска да ги погледне в очите. Предполагам, че в училище е била умницата на класа, която е привличала вниманието на мажоретките и футболистите само когато са искали да им помогне с домашните.

— Животът е скапан — казва Луси на Ан. — А ти как си?

— Между другото — добавям, — не говорим с адвокати, които се обаждат за случаите ни, освен ако са прокурори или адвокати на защитата, за предпочитане с призовки в ръка.

— Брайс не й каза нищо важно, но си побъбриха достатъчно дълго, за да чуя някои неща, а после и той ми разказа.

Забелязвам Бентън, който върви бързо по коридора към нас, обут във взетите назаем черни кожени маратонки.

— Карин Хегъл — казвам, тъй като бързо се сещам коя е великата адвокатка.

Луси стои до мен и гледа монитора, който показва мъжа, чиято кола тъкмо видяхме.

Доктор Франц Шонберг с адрес в Кеймбридж близо до парка „Лонгфелоу“. Представям си го от снимките, които разглеждах преди няколко часа. Сивокос, с мило, симпатично лице, което изглеждаше кошмарно шокирано и отчаяно, докато той стоеше вторачен в мъртвата си пациентка, уведомила го, че възнамерява да отлети за Париж от покрива на кооперацията си. Изглежда, че жената бе искала да впечатли доктора си. Често самоубийствата са повече гневни и отмъстителни, отколкото тъжни.

— Пациентката му мина през нас преди няколко дни — отбелязвам. — Млада дизайнерка, която се самоубила, като скочила от покрива на кооперацията си пред очите му.

— Може би заради това той се е скарал с жена си и е излязъл да пийне — казва Ан, като сяда до мен.